tag:blogger.com,1999:blog-49252564571236951292011-04-21T13:53:32.478-07:00"Искам да ви разкажа за ангелите, обаче нямам време..."Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.comBlogger621100tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-4950208922158451872007-07-18T14:27:00.000-07:002007-07-18T14:39:28.743-07:00<a href="http://bp2.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/Rp6GskzcFUI/AAAAAAAAAE0/_dykRQtqGpQ/s1600-h/bulb_by_Radical_Jonny.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5088652729327031618" style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://bp2.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/Rp6GskzcFUI/AAAAAAAAAE0/_dykRQtqGpQ/s400/bulb_by_Radical_Jonny.jpg" border="0" /></a><br /><div>Ти си една от онези електрически крушки...</div><div>Които могат да разпръскват много светлина около себе си, макар да са малки...</div><div>Които привличат нощните пеперуди чрез същата тази светлина, но и с топлина.</div><div>Облаците обичат да разговарят с теб. Особено онези, сините, от парфюм...</div><div>Как успяваш винаги да си толкова усмихната?</div><div>Как така винаги ми вдъхваш надежда?</div><div>Как така винаги си толкова... Ти?</div><div>Обичам те.</div><div>Обичам начина, по който се изразяваш.</div><div>Начина, по който се шегуваш.</div><div>Начина, по който караш всички да ти се възхищават, но без да се възгордяваш от това.</div><div> </div><div>Ти си една от онези електрически крушки...</div><div>Стаили в себе си огромна енергия...</div><div>От различните електрически крушки.</div><div>Светлината им ти казва, че има път напред, само трябва да продължиш.</div><div>Ти си истинска.</div><div> </div><div>Нали, Хрис?</div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-495020892215845187?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-52771978803588187852007-07-15T10:33:00.000-07:002007-07-15T10:54:43.844-07:00<a href="http://bp2.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RppaYkzcFTI/AAAAAAAAAEs/M6xINq8_44A/s1600-h/Love_____by_frostbittenheart222.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5087478107311183154" style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://bp2.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RppaYkzcFTI/AAAAAAAAAEs/M6xINq8_44A/s400/Love_____by_frostbittenheart222.jpg" border="0" /></a><br /><div>И винаги ще съм до теб.</div><div>Защото трябва да бъда.</div><div>Мой дълг е да бъда.</div><div>За да споделям с теб всичко. Сълзите ти. Усмивките ти. Радостите.</div><div>И няма да те изоставя никога.</div><div>Защото ти ми даде причина да не мога да го направя, дори да го искат от мен насила.</div><div>Накара ме да те обичам. С дребни жестове, може да е било усмивка, може да е било и нещо по-малко.</div><div>Знам, че се нуждая от теб с цялото си същество. Знам, че ако те няма ще се поболея от мъка.</div><div>~</div><div> </div><div>... И ако някога забравя... напомни ми, че ме има.</div><div>Че съм тук.</div><div>Аз винаги ще те обичам.</div><div>~</div><div> </div><div align="right">За всички вас, приятели, които ме накарахте да ви обичам и ми показахте, че без вас не мога. Благодаря.</div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-5277197880358818785?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-71696655521893520202007-06-25T23:10:00.000-07:002007-06-25T23:19:24.950-07:00<a href="http://bp3.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RoCt72-OfEI/AAAAAAAAAEM/R7lbhfQyuR0/s1600-h/her_tears_by_Princess_of_Shadows.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5080251623554317378" style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://bp3.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RoCt72-OfEI/AAAAAAAAAEM/R7lbhfQyuR0/s400/her_tears_by_Princess_of_Shadows.jpg" border="0" /></a><br /><div>Не знам дали от студения душ.</div><div>Или пък от безумно ранното събуждане... Е, реших, че трябва да пиша.</div><div>Във връзка с основния проблем, явяващ се напоследък.</div><div>Повечето ми приятели, познати, близки, а сигурно и ти, дето четеш, сякаш са забравили да се усмихват... И само грижи, грижи, грижи...</div><div>*</div><div>Хей! Погледни навън!</div><div>Поне засега времето е прекрасно, страшната жега все още не е паднала. Не можеш ли просто да излезеш поне на терасата и да се насладиш на утрото.</div><div>Да го харесаш. Такова, каквото е.</div><div>Или се обади. Ами ако успея да те разведря? Защото искам и бих го направила заради теб.</div><div>Погледни небето.</div><div>Не е ли прекрасно?</div><div>Синьо.</div><div>Дълбоко.</div><div>Безкрайно!</div><div>Усмихвай се. Повече. Още малко.</div><div>За къде си без усмивката си?</div><div>Обичам те усмихнат.</div><div>Усмихвай се, приятелю, усмихвай се.</div><div>*</div><div> </div><div align="right">На всички, изживяващи трудни периоди.</div><div align="right">С вас съм.</div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-7169665552189352020?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-29720225064540361932007-06-25T12:23:00.000-07:002007-06-25T13:28:02.864-07:00<a href="http://bp0.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RoAXCG-OfDI/AAAAAAAAAEE/jHhGW6PgvyU/s1600-h/Nursery_Rhymes_by_girltripped.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5080085704672705586" style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://bp0.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RoAXCG-OfDI/AAAAAAAAAEE/jHhGW6PgvyU/s400/Nursery_Rhymes_by_girltripped.jpg" border="0" /></a><br /><div>Той крачеше забързано през гората. Утринта бе разпръскала капчици роса наоколо-малки огледалца, в които се отразяваха ласкавите лъчи на слънцето, когато изгряваше. Засега то сънливо се гушеше в завивките си, с явното желание да не се събужда. Ала облаците в далечината бяха порозовяли...</div><div>"Сигурен знак, че скоро ще се покаже" помисли си с усмивка и се промуши през едни храсти, за да продължи напред.</div><div>Тогава се сепна. Никога не беше стигал до тази част. Гористата местност свършваше и всичко продължаваше в необходима с поглед поляна. Някои треви бяха по-високи дори от него, имаше цветя, чийто имена не знаеше или не можеше да назове, жасминови храсти обграждаха местноста и ароматът им гъделичкаше приятно обонянието му.</div><div>Не искаше да помръдва повече. Просто седна в тревата и затвори очи. </div><div>И тъкмо се унасяше в цветни мечти, когато инстинктивно усети падналата над него сянка.</div><div>Вдигна глава и я видя. Както винаги идваше съвсем неочаквано, и както винаги беше неземно красива. Не се бе променила от последната им среща, а продължителността между тогава и сега му се струваше поне век.</div><div>Не си казаха "Здравей", не се ръкуваха, не се прегърнаха, както правеха повечето приятели. Познаваха се достатъчно добре и дълго, важни бяха миговете.</div><div>Погледнаха се и това беше достатъчно, за него- да потъне в дълбоките й като море очи, за нея- да улови топлите пламъци в неговите.</div><div>Усмихнаха се. Едновременно. Непринудено. Съвсем по детски.</div><div>-Днес си в синьо- констатира той, загледан в роклята й, докато тя сядаше до него. - Очаквах да е зелена... Но дори така изглеждаш като част от природната картина. Винаги го правиш...</div><div>Тя се усмихна.</div><div>Искаше му се да я попита защо винаги идва така... Защо винаги трябваше да чака толкова дълго... Защо винаги, винаги говореше малко... а оставяше толкова загадки след себе си...</div><div>Но както винаги не го направи. Ако наистина знаеше нещо за нея, то беше, че е много своенравна, свободолюбива и тайнствена... и може би именно това го караше да я обича толкова много. Като приятелка, разбира се. Страх го беше да се влюби, за да не изпита болката, от това да го отблъсне и повече никога да не идва. Затова бе готов по-скоро да се прости с живота си, отколкото да й намекне по някакъв начин за чувствата си.</div><div>-Ти...-започна нерешително той, когато тя го прекъсна тихо:</div><div>-Вслушай се...</div><div>-В кое?</div><div>-В сърцето си. Затвори очи.</div><div>Той се подчини. Усети главата й на рамото си.</div><div>-Вслушай се...-пророни тя отново-... и ще усетиш, че бият заедно.</div><div></div><div>Думите са излишни...</div><div></div><div>*</div><div></div><div>Защо си мислиш...</div><div>че искам да ти дам втори шанс?</div><div>Защо си мислиш...</div><div>че искам отново да си с мен и да те няма?</div><div>Защо според теб...</div><div>те подминавам по коридорите в училище и рядко поздравявам?</div><div>Защо?</div><div></div><div>Защото не искам да си спомням вечната ти заетост...</div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-2972022506454036193?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-19027664121503102522007-06-24T08:52:00.001-07:002007-06-24T11:28:03.650-07:00<a href="http://bp3.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/Rn6TWW-OfBI/AAAAAAAAAD0/dGj5Vw6i0EU/s1600-h/___Bite_Me__Babe____by_DevineSilence.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5079659442053479442" style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://bp3.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/Rn6TWW-OfBI/AAAAAAAAAD0/dGj5Vw6i0EU/s320/___Bite_Me__Babe____by_DevineSilence.jpg" border="0" /></a><br /><div>Отворих ги.</div><div>И единственото, което видях беше слънчевата светлина, процеждаща се през стъклата на прозорците и лъчите, които си играеха по одеялото.</div><div>Утрин... Всъщност вече обед...</div><div>И не знам дали от слънцето или от топлината, но нещо ме накара да отметна завивките и да стана.</div><div>Да посрещна деня с усмивка. </div><div>Защото хубавите дни обикновенно започват така.</div><div>Събудих се.</div><div>*</div><div></div><div>И ето на, вдъхновението ми се завърна, страстта към писането се засили, сякаш повече от всеки друг път и се завърнах тук... В моя си свят, сред моите мечти, които мога да препрочитам, когато пожелая. А по екрана пълзят калинки и си тананикат нещо.</div><div>Щастлива съм.</div><div>Безпричинно.</div><div>Напоследък не се случват много хубави неща, даже тъкмо обратното. Хората се променят, семейни проблеми, мързи ме...</div><div>Но, ако не се усмихвам, нищо няма да преодолея...</div><div>Затова ще се усмихвам.</div><div>Щастлива съм.</div><div>*</div><div> </div><div>Не съм писала от много време...</div><div>Знам.</div><div>И ако трябва да съм честна... Не е като да не е ставало нищо. Много неща станаха, много неща се промениха, много неща няма да са същите. Никога. Никога вече.</div><div>И последната щуротия, която ми хрумна не е достатъчно ясна, че да обясни.</div><div>Но там някъде, из многобройните въздишащи многоточия, учудени въпросителни, развълнувани удивителни, изгърбени запетаи и тромави точки... там има смисъл. Какъвто и да е. Има.</div><div>*</div><div><em>Седеше на любимото си място-перваза на прозореца. И извършваше любимото си занимание-да рисува с пръст по прашното стъкло.</em></div><div><em>Напоследък рядко идваше в тази къща. Тя беше стара, изгнила, тъжна, а нощем-дори плашеща. Никой не я приближаваше. В селото се носеше мълвата, че била обитавана от духове.</em></div><div><em>Духове утре!</em></div><div><em>Никакви духове нямаше там.</em></div><div><em>Обожаваше тази постройка. Отвътре беше гола почти колкото отвън-камина, пълна с прах, до нея оръфан люлеещ се стол, изтъркан килим, лавици с книги и шкаф. Това бе първия етаж. За втория не смееше и да мечтае. Стълбите за нагоре изглеждаха съмнителни.</em></div><div><em>И колкото и стара и гола да беше, караше я да мечтае. Там й бе любимото място за мечти.</em></div><div><em>Но днес нещо пречеше. Някакъв неистов копнеж я караше да забрави мечтите...</em></div><div><em>Горе. Горе! Трябваше да се качи там! Трябваше да види! Нещо просто я теглеше нататък.</em></div><div><em>Преди да се усети, вече изкачваше стъпалата. Не бяха толкова нестабилни, колкото изглеждаха, ала скърцаха неприятно под краката й. Бързо стигна до вратата, в сумрака трудно различаваше детайлите и опипом затърси дръжката...</em></div><div><em>Щрак.</em></div><div><em>Отвори се. В първия момент пред очите й затанцуваха петънца, защото там бе неочаквано слънчево, после привикна.</em></div><div><em>И се огледа. Нищо общо с долния етаж, тук имаше много прозорци... И изглежда играеше ролята на таван, защото имаше много сандъци, закачалки, стари неща... и прах, прах, прах... Танцуващ под светлината на слънчевите лъчи, изпълващ всеки милиметър от стаята...</em></div><div><em>Тя се усмихна. Искаше й се да бъде прашинка. Поне днес.</em></div><div> </div><div></div><div><em>Aqua-My Oh My</em></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-1902766412150310252?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-69442757289613428772007-06-02T15:23:00.001-07:002007-06-02T15:52:04.224-07:00<div align="right"><em>За Радо.</em></div><div align="right"><em></em> </div><div align="center"><em>"Рожденият ден...</em></div><div align="center"><em>чудесен повод</em></div><div align="center"><em>да започнеш всичко отначало;</em></div><div align="center"><em>да се оттървеш от старите навици,</em></div><div align="center"><em>както правиш със старите си дрехи,</em></div><div align="center"><em>и никога</em></div><div align="center"><em>да не се появяваш с тях,</em></div><div align="center"><em>никога вече."</em><a href="http://bp3.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RmHuTuDeyyI/AAAAAAAAADk/7eXVcNFB9YI/s1600-h/bubble_by_Liiisu.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5071596677943446306" style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://bp3.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RmHuTuDeyyI/AAAAAAAAADk/7eXVcNFB9YI/s200/bubble_by_Liiisu.jpg" border="0" /></a><br /><div align="justify"><a href="http://bp3.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RmHuAuDeyxI/AAAAAAAAADc/PuSobscwd30/s1600-h/blank.png"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5071596351525931794" style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://bp3.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RmHuAuDeyxI/AAAAAAAAADc/PuSobscwd30/s200/blank.png" border="0" /></a>Така е казал Бронсън Алкът...</div><div align="justify">Но честно да ти кажа, не мога да се съглася напълно с него.</div><div align="justify">Та човек не може да изостави напълно старите си навици.</div><div align="justify">Но както и да е...</div><div align="justify"> </div><div align="justify">19...</div><div align="justify">Зависи как ще го погледне човек...</div><div align="justify">са малко или много.</div><div align="justify">19...</div><div align="justify">Значат още една година.</div><div align="justify">А една година е много,</div><div align="justify">със сигурност.</div><div align="justify">Надявам се да е била пълноценна.</div><div align="justify">Надявам се да те е научила на много.</div><div align="justify"> </div><div align="justify">Желая ти да продължаваш напред.</div><div align="justify">И да се усмихваш, дъга в бурканче...</div><div align="justify"> </div><div align="justify">Продължавай да вдъхваш цвят на всички.</div><div align="justify">Продължавай.</div><div align="justify"> </div><div align="justify">*мечки*</div><div align="justify">Обичам те.</div><div align="justify"><br /><br /> </div><div align="justify"><a href="http://bp3.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RmHt7uDeywI/AAAAAAAAADU/RerzhYPBJZY/s1600-h/blank.png"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5071596265626585858" style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://bp3.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RmHt7uDeywI/AAAAAAAAADU/RerzhYPBJZY/s200/blank.png" border="0" /></a><br /><br /><br /><br /></div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-6944275728961342877?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-44273718661098866472007-05-23T13:24:00.000-07:002007-05-23T14:56:40.036-07:00Понякога си мислеше, че не всичко може да бъде погледнато от Добрата страна.<br />Понякога забравяше за нея...<br />Понякога не спираше да плаче с часове, ако случайно не видеше Слънцето.<br />Понякога забравяше, че някога изобщо е плакала...<a href="http://bp0.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RlSjKODeytI/AAAAAAAAAC8/mH6BtUX2Cy8/s1600-h/av-2566.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5067854876665367250" style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://bp0.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RlSjKODeytI/AAAAAAAAAC8/mH6BtUX2Cy8/s200/av-2566.jpg" border="0" /></a> И затова всички я приемаха... Как да го обясня?<br />Те я виждаха всеки ден,<br />позанаваха я от малка...<br />Смятаха, че всичко за нея им е ясно... Но оставаха само с тази нелепа мисъл. (И сами знаеха колко нелепа бе тя, наистина.) Знаеха също така, че тя не се интересуваше от каквито и да било мнения... Сякаш не се интересуваше от самата себе си...<br />Живееше в облаците...<br />И разговаряше с птиците...<br /><br /><br /><br /><a href="http://bp2.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RlSjCuDeysI/AAAAAAAAAC0/6MYqp0QbTko/s1600-h/002923913.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5067854747816348354" style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://bp2.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RlSjCuDeysI/AAAAAAAAAC0/6MYqp0QbTko/s200/002923913.jpg" border="0" /></a><br /><br /><div>Продължаваше напред, непринудено, с детска наивност...</div><div>Продължаваше да се надява...</div><div>Отблъскваха ли я, продължаваше...</div><div>Продължаваше да обича.</div><div>Дори да я спираше нещо, преодоляваше го и продължаваше.</div><div>Продължаваше да се бори.</div><div> </div><div>И всеки ден,</div><div>всеки божи ден, дарен й на тази земя...</div><div>Тя живееше.</div><div>И от Нищото намираше причини, за да продължава...</div><div>Да продължава да живее.</div><div>Защото обичаше да чувства как дъждовните капки падат по лицето й...</div><div>Защото обичаше да вижда слънчевите лъчи сутрин, промушили се през щорите и хилядите прашинки, танцуващи във въздуха.</div><div>Обичаше да лежи на тревата.</div><div>Обичаше да обича.</div><div>И живееше. Не просто съществуваше... Живееше!</div><div> </div><div><em>She`s not like the other girls, I know...</em></div><div> </div><div align="right">За Хрис...</div><div align="right">Обичам те, Зайо!</div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-4427371866109886647?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-27805005105467221002007-05-20T14:04:00.000-07:002007-05-20T14:26:02.292-07:00<div align="center"><a href="http://bp2.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RlC4buDeyqI/AAAAAAAAACk/_nmeSCUOg1E/s1600-h/At_the_End____by_MajklPussyK.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5066752367150418594" style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://bp2.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RlC4buDeyqI/AAAAAAAAACk/_nmeSCUOg1E/s320/At_the_End____by_MajklPussyK.jpg" border="0" /></a></div><p>Всяка приказка си има край.</p><p>Тази беше започнала да тежи, някъде там, от ляво. И предизвестяваше, че краят ще дойде по-скоро, отколкото се очаква и ще бъде малко... малко тежък.</p><p>Завърши... странно...</p><p>С простичкото "Извинявай" и още по-простичкото "Няма нищо". Защото нямаше смисъл да се втежняват нещата сега, точно в този миг. И нотката на трагизъм отлиташе бързо, с финните крилца на пеперудата. </p><p>Неизбежните сълзи, най-доброто успокоително, което може да съществува...</p><p>Още с началото знаех, че тръгвам по път, който може да се окаже грешен... И май тръгнах твърде бързо, твърде уверено, твърде всичко. И пътят ме предаде, започна да става трънлив, каменист и труден, което не вещаеше нищо добро. Извървях го по-скоро, отколкото ми се искаше, може би за добро.</p><p>Сега стоя на края му. Извървян, утъпкан, отпътувал някъде, в миналото. Не искам да се обръщам. Няма смисъл да гледам назад. Лошите моменти са забравени, само урокът, който ми дадоха е запечатан дълбоко в съзнанието. Хубавите-запазени. Качествено, така, че да не си ги спомням с (много) тъга.</p><p>И това е. Пред мен е всичко останало. Светли хоризонти, нови неща, нови приказки, моето настояще.</p><p>Следващия път ми напомнете да тръгна по лилавата багра на дъгата :)</p><p> </p><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-2780500510546722100?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-63052291839413898992007-05-14T01:24:00.000-07:002007-05-14T01:35:11.659-07:00На цели петнадесет години, направо съм за хвърляне вече :)<br />Заветното 0:00 на часовника на компютъра...<br />Бръммм, телефона. SMS от Габи. Тя пък празнува вчера.<br />Общ чат на "Нътс", "Чрд, Малчо"... Убиха ме, обичам ги.<br />Тема във форума... от Зази и Тони <3<br />А то всъщност съм се родила в 11 :30 сутринта, което настъпи току-що *хили се*<br />По накое време, май и половина беше, тутурутката пак забръмча. Хрис...<br />Изненада!<br />Брат ми също. Отнесох си "Хепи Бъртдей тууу юююю" и разни заплахи за 20...*плаши се*<br />Сутринта ми се обади Рали... видях, че имам и съобщение от Калчо.<br />Обичам си всички приятели <3<br /><br />Преди малко реших да отида на балкона да видя слънцето... Посрещнах го с голяма прозявка, може и да се е разочаровало... :)<br />Трябва да ходя да купувам цветя на Габи и Йо... Йоанна и тя като мен, днес...<br />Телета...:)<br />Бай фор нау, тенкс ъген на всички!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-6305229183941389899?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-38141783080913469472007-05-12T16:02:00.000-07:002007-05-12T16:09:45.163-07:00<a href="http://bp1.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RkZIfYuc98I/AAAAAAAAACc/BUWdtVmcvek/s1600-h/Mask___Wp_by_donia.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5063814535075133378" style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://bp1.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RkZIfYuc98I/AAAAAAAAACc/BUWdtVmcvek/s320/Mask___Wp_by_donia.jpg" border="0" /></a><br /><div>Стъпки се чуваха по коридора, водещ до залата за балът с маски.</div><div>Почти безшумни, малко несигурни...</div><div>Миг застой в сянката на вратата и...</div><div>Сред глъчката и музиката, през голямата дървена врата се шмугна дребна момичешка фигура със синя маска, закриваща носът и очите и оставяща открита по-малка част от бледото лице. Една част бяха плътните малки устни, извити в леко иронична усмивка. </div><div>Беше облечена в дълга рокля от мека материя и с готическа кройка. </div><div>Ръкавите се поразширяваха към края и позакриваха малките белички ръце. </div><div>Като никога гарвановата коса бе сплетена на сложна плитка и се спускаше преметната от лявата й страна.</div><div>Никакъв шум...</div><div>Никакъв знак...</div><div> </div><div>Не само маската, всичко около нея я правеше да изглежда по-различна. </div><div>Вдигна ръка бавно, почти механично и я свали. </div><div>Блеснаха теменужените й очи, оглеждащи всичко наоколо.</div><div>Те, те, всички останали...</div><div>Надянали маските си, танцуваха и се смееха. Пиеха, празнуваха, забавляваха се... Изглеждаха щастливи. Ала какво се криеше зад тези натруфени пера, брокати, лъскави пластмаси... </div><div>Иззад тях едва едва се различаваше поглед...</div><div>Какви бяха тези хора?</div><div>Каквито и да бяха тази нощ, утре нямаше да са такива. </div><div>Утре костюмите нямаше да са на гърбовете им. Стегнатите корсети щяха да се отпуснат и да открият вече отпускащи се кореми и не дотам тесни и фини ханшове. Подплънките на наметалата и самите наметала също щяха да бъдат забравени и широките рамене нямаше да са толкова широки...</div><div>Маските щяха да бъдат свалени... И зад тях щеше да лъсне истината... Зад тази брокатена маска има бръчки, зад другата... какъв уморен поглед... </div><div>Жестоката реалност, предрешена като нещо красиво, съвършенно, но уви, фалшиво...</div><div>Стискайки маската в ръка се отправи към огнището, където спря, загледана пред себе си. Бавно я хвърли в огъня, видя я как пада на забавен каданс.</div><div>Лумна по-висок пламък и запрати искри насреща й. Огънят обхвана пластмасата, сгърчи я, смачка я, стремеше се да я унищожи.</div><div>Обърна се.</div><div>-Не ми е нужна маска, за да се усмихвам и да живея-отсече.</div><div>В погледът и пробляснаха същите искри като от преди малко.Тръгна си точно тъй тихо, както се и появи. </div><div>Ала остави нещо след себе си. Загадка...</div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-3814178308091346947?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-55372552772545624432007-05-10T12:46:00.000-07:002007-05-10T14:07:54.042-07:00<div align="center">.</div><div align="center">Кога беше вчера...</div><div align="center">Кога беше онзи ден, когато очаквах вчера...</div><div align="center">И кога стана днес, което съвсем скоро ще отмине...</div><div align="center">Времето си минава...<a href="http://bp2.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RkN2tYuc97I/AAAAAAAAACU/cYLbwPwi9JU/s1600-h/saint_by_RETTEP.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5063020928198047666" style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://bp2.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RkN2tYuc97I/AAAAAAAAACU/cYLbwPwi9JU/s320/saint_by_RETTEP.jpg" border="0" /></a> И сякаш на никого не му пука...</div><div align="center">Не че и аз се замислям толкова,</div><div align="center">но времето минава...</div><div align="center">Кога беше вчера?</div><div align="center">.<br /></div><div align="justify"></div><div align="justify">От доста време не съм писала от онези постове, в които човек най-невинно си разказва как е минал деня му.</div><div align="justify">Та рекох си... Защо да не го направя днес?</div><div align="justify">Глоба едва ли ще има...</div><div align="justify">Така че...</div><div align="justify"></div><div align="justify">Е, както обикновенно пристигнах на училище безсрамно подранила. Не с пет, не с десет...а с очарователните двадесет и пет минути...</div><div align="justify">И после нещата тръгнаха както обикновенно...</div><div align="justify">Госпожата по Английски ни размести с Еми, просто защото тя направи грешката да ме попита на коя страница сме...</div><div align="justify">Естествено, приятно ми беше до Марина, но изгледът от чина просто... не е моя!!! Как мога да го обясня на госпожата? Изобщо нямаше да поиска да ме разбере... Както и да е.</div><div align="justify">Петица и шестица. Петицата на теста, а шестицата, защото изрецитирах песента <em>"Don`t worry, be happy!"</em> (Миналата седмица я взехме, пък днес само аз изявих желание да я кажа. Но пък в сряда тя ще изпитва по НЕ-желание, така че с тази алтернатива- толкова по-добре за мен! :))</div><div align="center">.</div><div align="justify"></div><div align="center"><em>`Cause when you worry, your face will frown</em></div><div align="center"><em>And that will brings everybody down</em></div><div align="center"><em>Don`t worry,</em></div><div align="center"><em>be happy!</em></div><div align="center"><em>.</em></div><div align="center"><em></em></div><div align="justify">Физиката и двата часа ги проспахме поради няколко причини:</div><div align="justify"></div><div align="justify">1) Първия час госпожата закъсня със скромните двадесетина минути...</div><div align="justify">2) ...и после трябваше аз да й кажа, че часът е свършил, докато тя с възхищение наблюдаваше "битката" между Ели и Еми...</div><div align="justify">3) Втория час се вясна за точно пет секунди, защото тичаше по задачи. През цялото време си говорехме... то тез` уста (с ударение на у-то) не спират да мелят, дам...</div><div align="justify"></div><div align="justify">После два часа Литература. </div><div align="justify">Да кажа преди да съм забравила, във вторник имахме класно. Тоест аз имах две, защото буквално написах цялото съчинение на Никол и през почивките в които тя пишеше, (Писах й на разни листи накъсано. Все пак и аз трябваше да пиша...) се отдавах на своето собствено... Накрая пак ще ми обяснява, че нищо не правя за нея... ^^ Голямо важно. Свикнах вече да не оценяват усилието ми. :)</div><div align="justify">Та през тези два часа Литература...</div><div align="justify">Госпожата ни даде едни въпроси, по които трябваше да пишем. Всичките се отнасяха до "Нежната спирала", но който искаше можеше да пише и по "Крадецът на праскови".</div><div align="justify">И познайте къде се набутах аз...</div><div align="justify">Написала вече две теми на класното за крадецът, избрах пак него. Защото поставената сега тема ме плени...</div><div align="justify">И така... писах по "Крадецът на сърце-нарушител на реда". Госпожата ни даде малко време и после трябваше да ги четем. (Защото писаха само шест от нас, включае мен)</div><div align="justify">Когато дойде моя ред ми стана малко объркано...</div><div align="justify">Защото, знаете ли... Останалите се придържат стриктно към текста, докато аз изразявам собствената си гледна точка, когато считам за редно (тогава счетох) и затова ми е толкова неудобно да си чета съчиненията и есетата... Защото всичко е дошло от мен и ме е страх, че заливам хората с твърде много информация, която все пак си е моя... Че им разкривам твърде много...</div><div align="justify">Все пак го прочетох.</div><div align="justify">Ужасен срам след което...</div><div align="justify">"Ама много е хубаво! Твоите всичките са хубави!"</div><div align="justify">Аплодисменти... За какво? Не съм се специализирала чак толкова, не заслужавам чак толкова...</div><div align="justify">Бях червена като домат, а когато госпожата поиска да й го дам (Което значи, че има намерение да го прави нещо... Тя от много време иска да публикува мои неща в училищния вестник... Ама защо?) станах още по-червена.</div><div align="justify">И когато си тръгвахме, с Габи останахме последни както винаги, сестра ми пак подхвана въпроса докато ми връщаха бележника.</div><div align="justify">"Ама тя Мими много хубаво пише"</div><div align="justify">"Да, тя има усет и оригинални идеи"-съгласи се госпожата. "Марийчето може да бъде радост за всеки учител по литература"</div><div align="justify">Порази ме. Като че метна гръмотевица по мен. О, защо го прави? Не знае ли, че ми е много неловко като ме хвалят?</div><div align="justify">Все пак...</div><div align="justify">Благодаря ви, госпожо Димиева.</div><div align="justify">И после си тръгнахме. Габи пое към строителния, за да си вземе Сашо от там, а аз с девятката, после на 94 и в къщи. Макар че поостанах навън малко.</div><div align="justify"></div><div align="justify">Утре заминавам в Ловеч за един ден. За рок-феста.</div><div align="justify">Да, концерта е безплатен и е на площада...</div><div align="justify">Сещате се вече каква лудница ще е...</div><div align="justify">Но мисля да се постарая да си прекарам добре... дори посмачкана от едно хиляда души...</div><div align="justify">В Събота си идвам. Ако съм жива, ще ви разкажа как е минало...^^</div><div align="justify"></div><div align="justify">И в понеделник рожден ден... Ще навърша петнадесет...</div><div align="justify">Вече не ме впечатлява толкова.</div><div align="justify">Искам само по-бързо да дойде двадесета дата за да си ви видя и нагушкам, сладури от форума! И да черпя...</div><div align="justify"></div><div align="justify">Как да не е изморен човек?</div><div align="justify">Но пък... май съм щастлива.</div><div align="center">.</div><div align="justify"></div><div align="justify"><em>Iron Maiden-Rainmaker</em></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-5537255277254562443?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-89977099665424132982007-05-07T14:10:00.000-07:002007-05-07T14:30:20.480-07:00<div align="center"><em>~</em></div><div align="center"><em>Our lives are made</em></div><div align="center"><em>In these small hours</em></div><div align="center"><em>These little wonders</em></div><div align="center"><em>These twists & turns of fade</em><a href="http://bp1.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/Rj-WJIuc95I/AAAAAAAAACE/BBoesuL5lo8/s1600-h/_in_the_rain__by_glitterdarkstar.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5061929589893035922" style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://bp1.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/Rj-WJIuc95I/AAAAAAAAACE/BBoesuL5lo8/s320/_in_the_rain__by_glitterdarkstar.jpg" border="0" /></a><em> Time falls away</em></div><div align="center"><em>But these small hours</em></div><div align="center"><em>These small hours still remain</em></div><div align="center"><em>~</em></div><div align="center"><em></em></div><div align="justify">Естествено, случвало ти се е да усещаш как именно когато ти е най-зле...</div><div align="justify">Когато си най-изнервен...</div><div align="justify">Ядосан...</div><div align="justify">Изнервен...</div><div align="justify">Когато ти е писнало от всичко, мислиш, че нищо не е както трябва, дори да върви добре...</div><div align="justify">~</div><div align="justify"></div><div align="justify">Тогава.</div><div align="justify">Точно тогава се сещаш за онези отминали малки мигове на щастие, които все пак не са никак малко, макар да си започнал да ги изживяваш от скоро. (Има няма година)</div><div align="justify">~</div><div align="justify">Сещаш се за приятелите, които си открил скоро, но обичаш до болка и не можеш без тях...</div><div align="justify">И изведнъж сякаш всичко негативно се изпарява.</div><div align="justify">И се усмихваш.</div><div align="justify">~</div><div align="justify"></div><div align="justify">Благодаря на всички вас, които ме карате да преодолявам трудностите, дори само присъствайки в мислите ми.</div><div align="justify"></div><div align="center">~</div><div align="justify"><em>Rob Thomas-Little wonders</em></div><div align="justify"><br /></div><div align="center"></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-8997709966542413298?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-62719970403966788562007-05-06T07:14:00.000-07:002007-05-06T08:25:14.974-07:00<a href="http://bp2.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/Rj3rj4uc94I/AAAAAAAAAB8/jLtJUFHbwlY/s1600-h/Deaf__dumb_and_blind_by_popsongs.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5061460557989476226" style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://bp2.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/Rj3rj4uc94I/AAAAAAAAAB8/jLtJUFHbwlY/s320/Deaf__dumb_and_blind_by_popsongs.jpg" border="0" /></a><br /><div align="justify">-Хей ти!- провикна се тя-Точно ти, приятелче... Махай си ръцете от ушите веднага! Чуваш ли? Веднага.</div><div align="justify"><em>Тишина, един объркан поглед.</em></div><div align="justify">Огледай се наоколо, не е ли прекрасен света? Не е ли? Е, признай си.</div><div align="justify">Защо тогава си се свил като мишка в "добрата стара" панелка и си станал сляп, глух и ням за всичко и всички?</div><div align="justify"><em>Мълчание.</em></div><div align="justify">Станал си ужасен. Пораснал си...</div><div align="justify"><em>Бавно сваляне на ръцете от ушите и...</em></div><div align="justify">-Не съм.</div><div align="center">***</div><div align="justify"></div><div align="justify"></div><div align="justify">Неясно защо... но когато трябва да си отворим очите, ние изведнъж ослепяваме...</div><div align="justify">Когато трябва да чуем някого, слухът се изгубва в нищото...</div><div align="justify">А когато е наистина важно да изложим мнение, мълчим...</div><div align="justify">И после, мрън, "Ама аз такова", "Ама ти..."</div><div align="justify">Аз, ти, та и двамата накуп...</div><div align="justify"> </div><div align="justify">А най-безобразното е, че сами сме си виновни...</div><div align="justify"></div><div align="justify">Но има хора и хора. Има и такива, които умеят да са с отворени очи, уши и са готови да говорят, когато трябва и каквото трябва.</div><div align="justify">Напоследък се чувствам изолирана...</div><div align="justify">Никой не си прави труда да ме чуе.</div><div align="justify">Вярно е, говоря глупости понякога, но...</div><div align="justify">Е, какво пък... Ще си помълча и аз известно време.</div><div align="center">*</div><div align="justify">Това не означава, че ще спра да пиша... О, това е като да спра да ям шоколад...</div><div align="justify">Абе я... Няма да мълча!</div><div align="justify"></div><div align="justify">"Не искам да мълча, не мога да мълча и няма да мълча, за света"</div><div align="justify">както пееха Дони и Момчил в доброто старо време, когато минавах права под масата.</div><div align="justify">Както и да е.</div><div align="justify">Няма да мълча.<br /></div><div align="center"><br /></div><div align="right"><br /><br /></div><div align="right"></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-6271997040396678856?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-30207795143956659292007-05-05T14:34:00.000-07:002007-05-05T16:12:35.894-07:00<div align="center"><a href="http://bp3.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/Rj0MKIuc91I/AAAAAAAAABk/DKDg_yTy4Qw/s1600-h/Agression_WIP_by_apollo22.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5061214924514850642" style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://bp3.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/Rj0MKIuc91I/AAAAAAAAABk/DKDg_yTy4Qw/s200/Agression_WIP_by_apollo22.jpg" border="0" /></a><br /><div align="center">Got to fight another fight - I gotta run another night </div><div align="center">Get it out - check it out </div><div align="center">I'm on my way and I don't feel right </div><div align="center">I gotta get me back - I can't be beat and that's a fact </div><div align="center">It's OK - I'll find a way </div><div align="center">You ain't gonna take me down no way </div><div align="center"></div><div align="center">Don't judge a thing until you know what's inside it </div><div align="center">Dont' push me - I'll fight it </div><div align="center">Never gonna give in - never gonna give it up no </div><div align="center">If you can't catch a wave then your'e never gonna ride</div><div align="center">You can't come uninvited </div><div align="center">Never gonna give in - never gonna give up no </div><div align="center">You can't take me I'm free </div><div align="center"></div><div align="center"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5061212351829440322" style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://bp0.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/Rj0J0Yuc90I/AAAAAAAAABc/jgKVoXH3_tQ/s200/Wind_Blown_by_apollo22.jpg" border="0" />Why did it all go wrong? - I wanna know what's going on </div><div align="center">And what's this holding me? </div><div align="center">I'm not where I supposed to be </div><div align="center">I gotta fight another fight </div><div align="center">I gotta fight will all my might </div><div align="center">I'm getting out , so check it out </div><div align="center">Ya, you're in my way </div><div align="center">So you better watch out </div><div align="center"></div>Don't judge a thing until you know what's inside it </div><div align="center">Dont' push me - I'll fight it </div><div align="center">Never gonna give in - never gonna give it up no </div><div align="center">If you can't catch a wave then your'e never gonna ride </div><div align="center">You can't come uninvited </div><div align="center">Never gonna give in - never gonna give up no </div><div align="center">You can't take me I'm free<br /></div><p><br /><br />Толкова дива и жизнена песен...<br />Филмчето го гледах преди година и нещо.<br />Обожавам диви коне...<br />Забележка:<br /><br /><em>You can`t take me!</em><br /><em>I`m free!</em><br /><em>*Усмихва се*</em> </p><p>Никой не може.Това е тъжната истина.</p><p>Кой ще опита пръв? Никога никой няма да успее!</p><p>Аз винаги ще тичам, винаги ще намеря начин да се измъкна и да тичам!</p><p>Не се опитвайте,</p><p>аз съм свободна.</p><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-3020779514395665929?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-88952483204043622007-05-04T14:31:00.000-07:002007-05-04T15:09:48.488-07:00<a href="http://bp1.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RjunYIuc9zI/AAAAAAAAABU/i9FhuqrJaqE/s1600-h/She_likes_rain_and_open_window_by_PoisonSpider.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5060822639381903154" style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://bp1.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RjunYIuc9zI/AAAAAAAAABU/i9FhuqrJaqE/s200/She_likes_rain_and_open_window_by_PoisonSpider.jpg" border="0" /></a> Да, ти обичаш дъжда.<br />Той ти харесва.<br />Понякога те разплаква, наистина, но го обичаш...<br /><br />Защо тогава си се затворила в къщи, загърната с възможно най-дебелото одеяло, което ти е попаднало? И ще сгреша ли, ако кажа, че до теб има чаша липов чай?<br />Не.<br />Парата се издига леко нагоре и запотява стъклото, поради прекалената си близост до него.<br />Нима си станала като онези, които не умеят да се наслаждават на това, което им се поднася от природата? Нима си забравила, че бяхте приятели?<br />С него, с Дъжда...<br />И ти обеща, че когато той идва при теб, ще отиваш при него. Че ще го посрещаш с усмивка...<br />Сега просто седиш на перваза на прозореца и лицето ти не изразява нищо, равнодушието ти би уплашило дори дъгата, но това сякаш не те интересува...<br /><br /><br /><br /><div align="right"><a href="http://bp1.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RjunNIuc9yI/AAAAAAAAABM/OV9Xw8ZWSC4/s1600-h/Rain_theme_by_SielojRamu.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5060822450403342114" style="FLOAT: right; MARGIN: 0px 0px 10px 10px; CURSOR: hand" alt="" src="http://bp1.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RjunNIuc9yI/AAAAAAAAABM/OV9Xw8ZWSC4/s200/Rain_theme_by_SielojRamu.jpg" border="0" /></a> А помня, че преди винаги се радваше на възможността да докоснеш дъжда...</div><div align="right">Да се почувстваш като никога слаба, докато се опитваш да опазиш чадъра си от него.</div><div align="right">Защото той винаги иска да ти го вземе.</div><div align="right">Защото иска да поиграете заедно, да се носите в едно със вятъра.</div><div align="right">Защото и той те обича, мила, а сега ти го разочароваш...</div><div align="justify"></div><div align="justify"><br /><br />Помниш ли онзи ден, когато станахте приятели?</div><div align="justify">Ти беше още мъничка, облечена в прозрачен дъждобран с усмихнати жаби...А той...Той се сипеше от небето като из две ведра и мокреше косата ти, непокрита нито с шапка, нито с качулка...</div><div align="justify">Помниш ли как започнахте да се гоните? Помниш ли мечтите? Помниш ли обещанията?</div><div align="justify">Виждам. Усмихваш се.</div><div align="justify">Гледаш сакото, послушно висящо на закачалката.</div><div align="justify">Изведнъж скачаш от мястото си...</div><div align="justify"></div><br />Точно така!<br />Защо да не се облечеш, защо да не изхвърчиш навън?<br />Защо не потанцуваш в дъжда, скъпа?<br />...и да пошляпаш в локвите?<a href="http://bp2.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/Rjum7Yuc9xI/AAAAAAAAABE/SG46xa89PEI/s1600-h/The_rain_by_OjosVerde.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5060822145460664082" style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; CURSOR: hand" alt="" src="http://bp2.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/Rjum7Yuc9xI/AAAAAAAAABE/SG46xa89PEI/s200/The_rain_by_OjosVerde.jpg" border="0" /></a><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br />И аз се опитах да докосна дъжда днес, но някои хора с чадър не бяха на същото мнение ^^<br />Какво да се прави...<br /><em>Roxette-Queen Of Rain</em><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-8895248320404362?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-39104639266919008562007-05-02T13:30:00.000-07:002007-05-03T23:53:10.745-07:00<em>e, че го усещаш изведнъж...</em><a href="http://bp1.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RjkDRouc9wI/AAAAAAAAAA8/zoDyym-0_P4/s1600-h/q7pLWeDjuM.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5060079257852376834" style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://bp1.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RjkDRouc9wI/AAAAAAAAAA8/zoDyym-0_P4/s200/q7pLWeDjuM.jpg" border="0" /></a><br />А понякога разбираш, че си летял едва когато тупнеш на паважа и почувстваш болка. И въпреки това се усмихваш, нали си успял...Още по-хубавото е, че често има кой да ти помогне в полета, да ти направи компания и да те попридържа, за да не паднеш преди него...Трябва да си помагаме един на друг.<br />Както е казал Ал. Дюма:"Всеки човек е ангел с едно крило и трябва да се прегърнем силно, за да полетим"<br />Пък оттам нататък всеки си решава за него колко е вярно това и колко не. Така де...<br /><br />Залисани в полета си хората често допускат някои грешки, като например изпускане на метро или влак...Някъде бях чела, че любовта не е измислица, а истинска и редовна като метрото и научим ли се да изчакваме на перона, тя ще дойде...Звучи обнадеждаващо, нали? :)<br /><br />Стига толкова за летенето...<br /><br />Знаете ли,понякога...<br />Дори без да познаваш някого особено много...<br />Дори без да го виждаш всеки ден...<br />Ти знаеш, че той е важен за теб...<br />...И всеки миг, прекаран с него ти се струва като приказка, цветна приказка, изпъстрена с багрите на дъгата.<br />И всеки ден се превръща в такава, с този човек в мислите или в прегръдките ти...<br />А най-хубавото е, когато наистина има такъв човек...<br />Благодаря ти, че превръщаш минутите в приказки...<br /><br />Вижте какво разбрах благодарение на Хрис, Мъро и Зу...<br /><a href="http://friends.imagini.net/vdna.php?uid=714564-cfbe&srv=iwebhd3">http://friends.imagini.net/vdna.php?uid=714564-cfbe&amp;srv=iwebhd3</a><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-3910463926691900856?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-55222142778842716042007-04-24T15:02:00.000-07:002007-05-06T14:49:20.772-07:00<div align="center"><span style="font-family:trebuchet ms;"><span style="color:#339999;">Защото трябва да мечтаем...</span><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5057118823873017490" style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://bp2.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/Ri5-xsvkdpI/AAAAAAAAAAs/kyCtsoKsQsE/s200/2222.jpg" border="0" /> </span></div><p align="center"><span style="font-family:trebuchet ms;color:#663366;">...Просто ей така...</span></p><p align="center"><span style="font-family:trebuchet ms;color:#663366;"></span></p><p align="center"><span style="font-family:trebuchet ms;"></span></p><p align="center"><span style="font-family:trebuchet ms;">Еvery time that I look in the mirror</span></p><p align="center"><span style="font-family:trebuchet ms;">all these lines on my face getting clearer</span></p><p align="center"><span style="font-family:trebuchet ms;">the past is gone </span></p><p align="center"><span style="font-family:trebuchet ms;">it went by like dusk to dawn </span></p><p align="center"><span style="font-family:trebuchet ms;">everybody's got their dues in life to pay </span></p><p align="center"><span style="font-family:trebuchet ms;"></span></p><p align="center"><span style="font-family:trebuchet ms;">yeah, I know nobody knows </span></p><p align="center"><span style="font-family:trebuchet ms;">where it comes and where it goes</span></p><p align="center"><span style="font-family:trebuchet ms;">I know it's everybody's sin </span></p><p align="center"><span style="font-family:trebuchet ms;">you got to lose to know how to win </span></p><p align="center"><span style="font-family:trebuchet ms;"></span></p><p align="center"><span style="font-family:trebuchet ms;">half my life's in books' written pages </span></p><p align="center"><span style="font-family:trebuchet ms;">live and learn from fools and from sages </span></p><p align="center"><span style="font-family:trebuchet ms;">you know it's true </span></p><p align="center"><span style="font-family:trebuchet ms;">all the things come back to you </span></p><p align="center"><span style="font-family:trebuchet ms;"></span></p><p align="center"><span style="font-family:trebuchet ms;">sing with me, sing for the years</span></p><p align="center"><span style="font-family:trebuchet ms;">sing for the laughter and sing for the tears</span></p><p align="center"><span style="font-family:trebuchet ms;">sing with me, if it's just for today </span></p><p align="center"><span style="font-family:trebuchet ms;">maybe tomorrow the good Lord will take you away </span></p><p align="center"><span style="font-family:trebuchet ms;"></span></p><p align="center"><span style="font-family:trebuchet ms;">dream on, dream on, dream on,</span></p><p align="center"><span style="font-family:trebuchet ms;">dream yourself a dream come true </span></p><p align="center"><span style="font-family:trebuchet ms;">dream on, dream on, dream on, </span></p><p align="center"><span style="font-family:trebuchet ms;">and dream until your dream comes true</span></p><p align="center"><span style="font-family:trebuchet ms;">dream on </span></p><p align="center"><span style="font-family:trebuchet ms;">****</span></p><p align="justify"><strong><span style="font-family:trebuchet ms;color:#336666;">Aerosmith- Dream On</span></strong></p><p align="center"><em><span style="font-family:georgia;"></span></em></p><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-5522214277884271604?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-3462061860205400152007-04-23T13:58:00.000-07:002007-05-06T14:47:59.761-07:00</a><span style="font-family:trebuchet ms;">If I just lay here...<br /><em></em><br />Странно нещо сме репите...</span><a href="http://bp2.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/Ri0eb8vkdoI/AAAAAAAAAAk/bebhm0QmNzg/s1600-h/heart-1.jpg"><span style="font-family:trebuchet ms;"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5056731422117885570" style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://bp2.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/Ri0eb8vkdoI/AAAAAAAAAAk/bebhm0QmNzg/s200/heart-1.jpg" border="0" /></span></a><span style="font-family:trebuchet ms;"><br /><br /><br /></span><p><span style="font-family:trebuchet ms;color:#cccccc;">От кой ли го наследих това издаване...Винаги трябва да ми личи...</span></p><p><span style="font-family:trebuchet ms;color:#cccccc;">Но и ти си виновен, съжалявам...</span></p><p><span style="font-family:trebuchet ms;color:#cccccc;">Омг...Благодаря ти, че приемаш вината ми...</span></p><p><span style="font-family:trebuchet ms;color:#cccccc;">Обичам те.</span></p><p><span style="font-family:trebuchet ms;color:#cccccc;">Звездичка е замаяна...Snow Patrol-Chasing Cars</span></p><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-346206186020540015?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-89749544952749982872007-04-22T13:41:00.000-07:002007-05-06T14:46:20.625-07:00<div align="center"><span style="font-family:trebuchet ms;color:#cccccc;">Защото за да разбереш, че си обичал, трябва да те заболи...</span><a href="http://bp2.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RivJncvkdnI/AAAAAAAAAAc/MxamXqyIr0Q/s1600-h/th_Crying_by_zero_rider.jpg"><span style="font-family:trebuchet ms;color:#cccccc;"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5056356686221309554" style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://bp2.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RivJncvkdnI/AAAAAAAAAAc/MxamXqyIr0Q/s200/th_Crying_by_zero_rider.jpg" border="0" /></span></a><span style="font-family:trebuchet ms;color:#cccccc;"> Защото за да разбереш, че си живял, трябва да си обичал...</span></div><p><span style="font-family:trebuchet ms;color:#cccccc;"></span></p><p><span style="font-family:trebuchet ms;color:#cccccc;">Следователно болката трябва да я има, защото без нея го няма осъзнаването, че си тук, че дишаш и чувстваш, че си обичан...</span></p><p><span style="font-family:trebuchet ms;color:#cccccc;">Все повече започвам да осъзнавам важността на тази болка, все по-ясно усещам как ме изгаря отвътре и сякаш унищожава всичко останало, до изпепеляване...Но не се бойте за мен...Аз съм феникс...И от пепелта ще изровя частица от която да се възпроизведа отново и да чувствам тази така важна за мен болка. Навсякъде я има, дори в усмивките, стаена в ъгълчето на устните, мълчи си и пари лекичко...Защото тя самата се поражда и преражда от нищото, знае, че трябва да живее и го прави.</span></p><p><span style="font-family:trebuchet ms;color:#cccccc;">Но аз съм щастлива с болката си...Нося си я, скрита някъде между миглите си и се усмихвам, защото знам, че е на място...</span></p><p><span style="font-family:trebuchet ms;color:#cccccc;">И в един слънчев ден се събуждам с мисълта, че нещо се е променило, страх ме е, защото не зная към добро или лошо ще се наклони везната...Разбирам, най-накрая, че май съм влюбена, защото чувството май е такова...светло и чисто, озаряващо...А интересното е, че болката е по-различна...И се е преместила от миглите, някъде другаде...Отляво ме понаболява...Дали не е там? Сигурно точно тя кара сърцето ми да учестява ритъма си. Задъхвам се. Страх ме е. Че ще се разочаровам, че ще го изпусна...</span></p><p><span style="font-family:trebuchet ms;color:#cccccc;">Реших, да се наслаждавам, дори несигурна...На всяко забързване и прескачане на сърцето ми, на всяка отнесена усмивка, на всяко кратко "летене", дори да е придружено от болезнено падане...На всяко вдишване и въздишка...На всеки миг. На всяко разочарование...Защото ми помагат да разбера, че съм...жива!</span></p><p><span style="font-family:trebuchet ms;color:#cccccc;">Звездичка...мълчи усмихната...DJ Tiesto-Love Comes Again.</span></p><div align="center"><em><br /><span style="font-family:georgia;"><span style="color:#003333;"></span></em></div></span><div align="center"></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-8974954495274998287?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-16576368467718253142007-04-21T14:09:00.000-07:002007-04-21T14:32:00.208-07:00<div align="center"><strong><span style="font-size:130%;">.</span></strong><a href="http://bp3.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RiqCE8vkdmI/AAAAAAAAAAU/oePuwt8_BTA/s1600-h/Fishlightbulb.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5055996553213539938" style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://bp3.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RiqCE8vkdmI/AAAAAAAAAAU/oePuwt8_BTA/s200/Fishlightbulb.jpg" border="0" /></a><strong><span style="font-size:130%;"> .<br /></span></strong><div align="left">Някои електрически крушки могат повече от други...Те се превръщат в аквариум...Или слънце...Те могат да бъдат всякакви, всякакви...Но има и такива, които са просто крушки, според хората, които не мечтаят, разбира се! Та тези, въпросните "просто крушки"...Замисляли ли сте се, ако се окаже, че наистина светят, защото има феи в тях? И угасват, когато те ги напускат? Да, знам, че не може, но винаги ми е приятно да си представям противното...</div><br /><div align="left">Аз ли? Аз не съм нито от обикновенните, нито от необикновенните крушки...Моята светлина се поддържа от топлината на приятелите ми...</div><br /><div align="left">Благодаря ви, че я поддържате.</div><br /><div align="left">Благодаря, Радо, Хрис, Калчо, Зори, Соня, Ем, Лиз, Вампс, Бени, Хади, Йив...Благодаря ви, че направихте денят ми цветен. Обичам ви.</div><div align="left">*************************************************************************************</div><div align="left"><strong>"I`ll Be There For You"</strong></div><br /><div align="left"><a href="http://e.deviantart.com/emoticons/b/blowkiss.gif"><strong><img style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 42px; CURSOR: hand; HEIGHT: 23px" height="120" alt="" src="http://e.deviantart.com/emoticons/b/blowkiss.gif" border="0" /></strong></a><strong> Настроение:</strong></div><br /><div align="left"><strong>Обичащо всички</strong></div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-1657636846771825314?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-22310202846418334742007-04-18T12:22:00.000-07:002007-04-18T13:44:29.278-07:00<div align="center"><em><span style="font-family:georgia;"><span style="color:#336666;">.</span></span></em></div><div align="center"><em><span style="font-family:georgia;"><span style="color:#336666;">Ж</span><span style="color:#333399;">и</span><span style="color:#993399;">в</span><span style="color:#006600;">о</span><span style="color:#cc6600;">т</span><span style="color:#666600;">ъ</span><span style="color:#ff6666;">т</span> <span style="color:#003333;">м</span>и <span style="color:#666666;">е</span> <span style="color:#003300;">ц</span><span style="color:#663366;">в</span><span style="color:#993300;">е</span><span style="color:#663333;">т</span><span style="color:#6666cc;">е</span><span style="color:#339999;">н</span>...</span></em></div><div align="center"><a href="http://bp1.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RiZ3sWpIm6I/AAAAAAAAAAM/JQgEw_4Y6VU/s1600-h/Girl.gif"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5054859235646020514" style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://bp1.blogger.com/_wwpS5BAQkVg/RiZ3sWpIm6I/AAAAAAAAAAM/JQgEw_4Y6VU/s200/Girl.gif" border="0" /></a><em>...<span style="color:#336666;">в</span><span style="color:#333399;">ъ</span><span style="color:#993399;">п</span><span style="color:#006600;">р</span><span style="color:#cc6600;">е</span><span style="color:#666600;">к</span><span style="color:#ff6666;">и</span> <span style="color:#003333;">в</span>с<span style="color:#666666;">и</span><span style="color:#663366;">ч</span><span style="color:#663300;">к</span><span style="color:#663333;">о</span>!</em></div><div align="center"><em>.</em><br /><div align="left"><em><span style="color:#993399;">She say it's cold outside and she hands me my raincoat</span></em></div><div align="left"><em><span style="color:#993399;">She's always worried about things like that</span></em></div><div align="left"><em><span style="color:#993399;">She says it's all gonna end and it might as well be my fault </span></em></div><div align="left"><em><span style="color:#993399;">And she only sleeps when it's raining </span></em></div><div align="left"><em><span style="color:#993399;">And she screams and her voice is straining </span></em></div><br /><div align="left"><em><span style="color:#993399;"></span></em></div><div align="left"><em><span style="color:#993399;">She says baby </span></em></div><div align="left"><em><span style="color:#993399;">It's 3 am I must be lonely</span></em></div><div align="left"><em><span style="color:#993399;">When she says baby </span></em></div><div align="left"><em><span style="color:#993399;">Well I can't help but be scared of it all sometimes </span></em></div><div align="left"><em><span style="color:#993399;">Says the rain's gonna wash away I believe it </span></em></div><div align="center"><em><span style="color:#993399;">******************************************</span></em></div><div align="left"><em></em></div><div align="left"><em>Животът ми е цветен! Защото аз избрах да бъде такъв. Защото сивото и пустото не са за мен, задушават ме, а аз имам нужда да дишам. Имам нужда да виждам разцъфнали дървета, разноцветни балони и усмихнати хора в живота си. Избрах да обичам всеки, който мога, защото кажете ми за какво сме родени, освен да изживеем пълноценно времето, което ни е отредено тук (Колкото и тежко да е то! Светлината в края на тунела често се оказва по-близо, отколкото сме предполагали и трябва само да отворим широко очите и сърцата си, за да я приютим в тях!) и да обичаме, обичаме, обичаме... Дори да боли. Боли ме по-малко като знам, че има за какво да обичам хората и всичко около мен. Боли ме по-малко като знам, че дори когато падна, когато вече съм изгубила надежда, ще има <span style="color:#000000;">някой, който да ми подаде ръка. Боли ме по-малко, когато си представям неща, които ме карат да се усмихвам. Щастлива съм, когато знам, че съм нужна и обичана.</span></em></div><div align="left"><em>Животът е труден, да, но нима като се вкопчваме в мисълта колко ни е зле, постигаме нещо повече от още повече разваляне на настроението.</em></div><div align="left"><em>Ще бъда цяло със слънчевите дни, а мрачните облаци няма да ме плашат. Дъждът, който след миг-два ще се изсипе над земята ще отмие всичко лошо. А когато той вече си отива, ще изляза на улицата, без страх, че ще се намокря. И ще вдишвам ли вдишвам дълбоко въздух, за да усещам прекрасния му аромат на "след дъжд".</em></div><div align="left"><em>Страданието винаги е присъствало в живота ми. Но аз няма да го оставя да ме завладее! Няма да го оставя да ме влачи в калта! Няма да му позволя да разруши всичко хубаво и цветно!</em></div><div align="left"><em>Няма,</em></div><div align="left"><em>няма,</em></div><div align="left"><em>няма!!!</em></div><div align="left"><em>Животът ми е цветен!</em></div><div align="left"><em></em></div><div align="left"><strong>Написано на хартия от усмивки и носено от въздишката на едно малко момиче. Едно малко нещо...</strong></div><div align="left"><strong></strong></div><div align="left"><strong>Звездичката слуша 3 аm на Matchbox 20 и си припява...</strong></div><div align="left"></div><div align="left"></div><div align="left"></div><div align="left"></div><br /><div align="left"><em></em></div><br /><div align="left"></div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-2231020284641833474?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-90186365196287306942007-04-17T14:31:00.000-07:002007-04-17T14:43:11.185-07:00<em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">I think I'm drowning</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">Asphyxiated</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">I wanna break this spell</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">That you've created</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;"></span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">You're something beautiful</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">A contradiction</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">I wanna play the game</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">I want the friction</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;"></span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">You will be the death of me</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">You will be the death of me</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;"></span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">Bury it</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">I won't let you bury it</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">I won't let you smother it</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">I won't let you murder it</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;"></span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">Our time is running out</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">Our time is running out</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">You can't push it underground</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">You can't stop it screaming out</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;"></span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">I wanted freedom</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">Bound and restricted</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">I tried to give you up</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">But I'm addicted</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;"></span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">Now that you know I'm trapped sense of elation</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">You'd never dream of</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">Breaking this fixation</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;"></span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">You will squeeze the life out of me</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;"></span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">Bury it</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">I won't let you bury it</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">I won't let you smother it</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">I won't let you murder it</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;"></span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">Our time is running out</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">Our time is running out</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">You can't push it underground</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">You can't stop it screaming out</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;"></span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">How did it come to this?</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">Oh</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;"></span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">You will suck the life out of me</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;"></span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">Bury it</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">I won't let you bury it</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">I won't let you smother it</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">I won't let you murder it</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;"></span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">Our time is running out</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">Our time is running out</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">You can't push it underground</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">You can't stop it screaming out</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;"></span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">How did it come to this?</span></em><br /><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;">Oh</span></em><br /><em><span style="font-family:Times New Roman;"></span></em><br /><span style="font-family:Times New Roman;"><strong>Muse-Time is running out</strong></span><br /><br /><strong>Стискайте ми палци, утре имам мач по волейбол с девети клас...</strong><br /><strong>Убедих се, че всичко се е променило, наистина...</strong><br /><strong>Дано е за добро, Мъро и Радо казаха, че ще бъде.</strong><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-9018636519628730694?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-5480223475304192482007-04-17T09:52:00.000-07:002007-04-17T10:28:26.770-07:00<a href="http://fantasyflash.ru/teddy/teddy/bimage/teddy17.jpg"><img style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://fantasyflash.ru/teddy/teddy/bimage/teddy17.jpg" border="0" /></a><br /><div></div><br /><p><strong><span style="color:#663366;">Събуди се по-уверен, по-щастлив...и сякаш готов повече отвсякога да върши работата, която за известно време беше оставил...Събуди се по обичайното време, около полунощ-Ловец на сънища беше все пак. Усмихна се и събра нужното-Кепчето за пеперуди, торбичката от невидим сатен, с шарени души на увехнали отдавна цветя по нея, в която държеше бурканчетата от цветни дъги. Нарами ги и излезе навън, топлия нощен въздух се блъсна в него и го обзе чувство на радост. Промъкна се през първия отворен прозорец и навлезе като лека мъгла в стаята. Беше малка и уютна, с кремави стени и много картини по тях, пълна с плюшени мечета и с малко легло в ъгъла, до което светеше малка нощтна лампа на поставка-детска стая. Детето в леглото вече спеше, равното му дишане се разливаше из помещението като звук на медни камбанки. Ловецът се надвеси над него и прошепна нещо неясно. В миг сякаш от нищото се появи едва забележима пеперуда, той взе едно от бурканчетата, (всяко от които имаше дупки отгоре) сложи я вътре и го затвори внимателно, прибирайки го обратно. После бръкна в джоба си, извади от там малко блестящ прашец и го поръси над леглото- за да може малкото същество в него да продължи да сънува спокойни и сладки сънища и се изнесе.</span></strong></p><p><strong><span style="color:#663366;">Тръгна да обикаля притихналите улички...</span></strong></p><p><strong><span style="color:#663366;"></span></strong> </p><p><strong><span style="color:#663366;">Аз и звездичката сме щастливи. Поне ловецът на сънища се завърна при нас. И ние с нея се намерихме. Muse-Feeling Good.</span></strong></p><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-548022347530419248?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-89476461864206394022007-04-15T13:19:00.000-07:002007-04-15T14:45:12.728-07:00<strong><span style="color:#663366;">Защо извънреден ли?</span></strong><br /><strong><span style="color:#663366;">Ей сега ще разберете защо.</span></strong><br /><strong><span style="color:#663366;">Връщам се отново тук, сред вас и... изненадващо се оказва, че ме няма. О, не, тук съм...Просто някак си се губя в странни разстояния и бездни...</span></strong><br /><strong><span style="color:#663366;">Защото...виж ти...разбирам, че за нищожната седмица и нещо вие сте се променили. Дотолкова, че вече почти не мога да ви позная.</span></strong><br /><strong><span style="color:#663366;">И колкото повече го осъзнавам, толкова по-тегаво ми става, защото държа на вас и странното което е...Някои хора дори успяха да ме наранят вече. Толкова бързо. </span></strong><br /><strong><span style="color:#663366;">Освен това, някои от мечтите и фантазийте също са се променили, съвсем самички.</span></strong><br /><strong><span style="color:#663366;"></span></strong><br /><strong><span style="color:#663366;">Ловецо на сънища, какво е станало със теб? Не, той вече не тича след Тях, не се надвесва нощем над леглата, за да Ги хване и случайно да улови няколко дихания...Не Ги затваря в сапунени мехурчета с милион цветове, не Ги украсява със спокойствието си, не Ги освобождава и не се наслаждава на лекия им полет в безкрая на умиращата нощ, проследявайки пътя им...Оставя ги да умират, въпреки че през цялото време плаче заради това.</span></strong><br /><strong><span style="color:#663366;">Друг си, Ловецо на сънища...</span></strong><br /><strong><span style="color:#663366;"></span></strong><br /><strong><span style="color:#663366;">Крадецо на усмивки, нима това си ти? Къде е малката кутийка с надпис "ВАЖНО!", къде са усмивките, които бяха там? Не, той вече не дебне хората, скрит зад някоя прашинка, танцуваща в светлината на слънчев лъч. И не се скрива в ъгълчетата на хорските усти, за да открадне тихо най-хубавата им усмивка. Непоказаната, недадена на никого до сега. Тя никога вече няма да бъде негова, защото той се е отчаял...защото сякаш не иска да търси и затваря усмивки в кутийката от чуплив смях...</span></strong><br /><strong><span style="color:#663366;">Друг си, Крадецо на усмивки...</span></strong><br /><strong><span style="color:#663366;"></span></strong><br /><strong><span style="color:#663366;">Тъкачо на мечти, а с теб какво се случи? Не съм те виждала мрачен досега. Не, той вече не събира малки цветни дъги, черупки от желания, капчици надежда, не ги смесва с внимание. Не прибавя отминал дъх и лек повей на пеперудени криле към паяжинките и празните домове на охлювите. А сладкия мирис на току-що окосената трева, примесен с песента на славей? Ти няма да си ги припомниш вече, нали, приятелю. Виждам, желанието и ентусиазмът са угаснали в очите ти.</span></strong><br /><strong><span style="color:#663366;">Друг си, друг си, Тъкачо на мечти...</span></strong><br /><strong><span style="color:#663366;"></span></strong><br /><strong><span style="color:#663366;">Виждате ли до какво водят промените?</span></strong><br /><strong><span style="color:#663366;">Те никога повече не ще доловят стъпките на калинките, никога няма да се вслушат отново в песента на дъждовните капчици, падащи по листата на дърветата...</span></strong><br /><strong><span style="color:#663366;">Те може би...</span></strong><br /><strong><span style="color:#663366;">Може би никога повече няма да бъдат мои. Защото май съм ги позагубила, защото май са ме позагубили и няма да си принадлежим по същия начин, няма да се нуждаем един от друг по същия начин както преди.</span></strong><br /><strong><span style="color:#663366;">Но тях по-лесно ще ги върна. В момента сме си сърдити взаимно, Те на мен- защото така са решили (Падат си малко сръдитковци.Защото са много крехки.) , аз -заради тяхното решение...Ние често сме си сърдити. За да се обичаме повече.</span></strong><br /><strong><span style="color:#663366;"></span></strong><br /><strong><span style="color:#663366;">А на вас как да ви върна изгубените вдишвания и въздишки? Как да ви върна предишните приказки, въздушни замъци, звездни небеса, вятърни мелници...</span></strong><br /><strong><span style="color:#663366;">Ще попитам моите сърдитковци, те може би ще ми обяснят подробно как...Все пак редовно правят гореспоменатото за мен.</span></strong><br /><strong><span style="color:#663366;">Лошото е, че аз не съм измечтано човече...Но мога да си представя, че съм. Ще ми трябва малко време май...</span></strong><br /><strong><span style="color:#663366;">А междувременно вие можете да вземете назаем моите измечтани човечета. Току виж ви помогнали...</span></strong><br /><strong><span style="color:#663366;"></span></strong><br /><a href="http://fantasyflash.ru/teddy/teddy/bimage/teddy279.jpg"><strong><span style="color:#663366;"><img style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://fantasyflash.ru/teddy/teddy/bimage/teddy279.jpg" border="0" /></span></strong></a><strong><span style="color:#663366;"> Аз и звездичката се оглеждаме наоколо. Търсим се взаимно, но защо ли, стигайки една до друга все се губим в обърканите мисли на другата и пак започваме да се търсим...</span></strong><br /><strong><span style="color:#663366;">Звездичке...Чуй Sting-Shape Of My Heart, моли се нашите да не са малки и празни и може би, по тоновете...ще се намерим?</span></strong><br /><strong><span style="color:#663366;">Ще те открия, обещавам. Никога повече няма да трепериш от страх самичка.</span></strong><br /><strong><span style="color:#663366;">Ти пак си до мен, в мислите ми, остава само топлината ти да подслоня в дланите си...</span></strong><br /><br /><div><strong><span style="color:#663366;"></span></strong></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-8947646186420639402?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-14572866883628167932007-04-15T08:40:00.000-07:002007-04-15T09:01:59.804-07:00<a href="http://fantasyflash.ru/grafic/teddys/image/teddy44.jpg"><img style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://fantasyflash.ru/grafic/teddys/image/teddy44.jpg" border="0" /></a><br /><div></div><br /><p><em><span style="font-size:85%;">Вече си мислеше, че е закъснял и тя си е тръгнала, че няма да я види скоро...И точно тогава... я видя. Седнала по турски на стълбите, с вдигната нагоре глава, притворени очи и лекичка усмивка, плъзнала на лицето й. Стоеше и се радваше на слънчевите лъчи, които галеха кожата й. И въпреки, че не за първи път я виждаше така, усмихна се и си каза, че има нещо магическо. Ами да, малки слънчеви отблясъци танцуваха около нея и заради тях- сякаш сияеше...И както всеки път, остана скрит сред храсталаците, съвсем безшумно наблюдаваше, но през цялото време знаеше, че тя знае това. Защото не искаше да разговарят, за да не открива лошите й черти...Защото просто имаше защо да я наблюдава...Защото тя го правеше по-щастлив.</span></em></p><p><strong><span style="color:#663366;">Здравейте отново! Завърнах се... И донесох със себе си малко нови мечти, малко нови усмивки. И ми липсвахте...Много.</span></strong></p><p><strong><span style="color:#663366;">Знаете ли как понякога човек се натъжава и от най-малкото? Вероятно да. Понякога и на мен ми се случва...понякога е много често...Понякога почти нищичко не значи, но друг път не е така. Преминава. И май е като лятна буря...Но какво значение има? Пак съм тук, имам Вас и...май пак се усмихвам лекичко.</span></strong></p><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-1457286688362816793?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-81627940031683945942007-04-06T14:16:00.000-07:002007-04-06T14:59:05.382-07:00<a href="http://fantasyflash.ru/grafic/ted/image/ted19.jpg"><img style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://fantasyflash.ru/grafic/ted/image/ted19.jpg" border="0" /></a><br /><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">Ще се откъсна за мъничко от прашната София и отскачайки до слънчева Осойца ще насъбера нови гледки, нови мечти, ще изградя нови въздушни замъци, с Лидия ще се поснимаме ( така ще видите новия ми зелен шал) и ще имам дори запечатани усмивки, патици, гъски, кокошки, цветя, кози...каквото там изскочи пред обектива на фотоапарата на Лидия. :)</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">Не мисля, че ще прекарам зле. За жалост ще бъда на линия на компютъра чак следващата неделя, защото въпреки че аз се връщам в понеделник, сестрата и машинката остават на село. Но както и да е. Надявам се, че няма да Ви липсвам много.</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">Сега си стягам багажа. Не, не онзи земния. Само си подбирам някои мечти, усмивки, сънища и спомени без които не мога. И прегръдките, разбира се, както и хубавите моменти...</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">Бурканчето от невидими цветни дъги се затвори идеално и май вече съм готова. Вързах панделката от дъждовен сатен и като че това е...?</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">Я сега...тук има още някои нещица...Да проверим.</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">~Ароматът на теменужки-тук.</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">~Усещането от докосването на дъжда-тук.</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">~Споменът за най-хубавите прегръдки-тук.</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">Всичко е тук.</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">А сега на Вас оставям една задачка...</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">Защото не мога да взема всички мечти и особено въздушните замъци и вятърните градове със себе си...Ще пазите ли остатъка от тях, които оставям тук, моля Ви?</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">Доверявам Ви се напълно.</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">И Ви обичам.</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">Страшно много.</span></strong></div><br /><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;"></span></strong></div><br /><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;"></span></strong></div><br /><div align="justify"></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-8162794003168394594?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-76967399967654191322007-04-05T13:56:00.000-07:002007-04-05T14:30:11.928-07:00<div align="right"><strong><span style="font-size:85%;">Посветено на Радо, Хриси и останалите балономани.</span></strong></div><div align="justify"><a href="http://fantasyflash.ru/grafic/teddys/image/teddy48.jpg"><img style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://fantasyflash.ru/grafic/teddys/image/teddy48.jpg" border="0" /></a><strong><span style="color:#663366;">-И какво му е особеното на този балон, пълен с хелий?-попита той със скръстени ръце и свъсени вежди пред нейната сладка усмивка.</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">-Той дори не е пълен с хелий-почти изчурулика тя. Вдигна поглед нагоре към балона.</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">-В него има много повече. Той е пълен с мечти и може да те накара да се усмихнеш, нищо, че си решил да бъдеш мрачен и умислен днес.</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">Видя как той решително поклати глава и тръгна да си влиза обратно в къщи.</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">-Сериозно говоря, не ми ли вярваш?-попита и за миг се почувства почти обидена от поведението му, макар и да знаеше, че такъв е от дете.</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">-Знам, че си готова на всичко само и само да върнеш нечия усмивка, но това...това е абсурдно...</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">-Забранила съм ти да изричаш тази дума пред мен.</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">-Да, извинявай.</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">-Не искам много от теб. Само го погледай известно време и ще разбереш за какво ти говоря. Ще разбереш и че ефектът на балона е точно какъвто ти го описах. Просто защото аз го направих такъв.Опитай, моля те.</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">Той въздъхна и се вгледа в балона. Май наистина не беше съвсем обикновен...Забеляза, че цвета му не е като на другите...Беше някак по-ярък, открояваше се...и все пак на пръв поглед съвсем обикновен...Виждаше само него...Изведнъж в съзнанието му се заредиха какви ли не образи...Две дъги, сляти в една, куп усмивки, хартиени сърца, въздушни замъци, градове от вятър, пътища от облаци...Не се спря до там. Усмихнати спящи феи под влюбен кестен, слънчеви отблясъци, хиляди слънчеви отблясъци...</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">И тя видя, че по лицето му се разля усмивка. Хубава, искрена, истинска усмивка. Видя всичко в очите му. Усмихна се. </span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">Усмихна се и реещия се над главите им балон.<br /></span></strong></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-7696739996765419132?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-8728868187832205892007-04-04T11:07:00.000-07:002007-04-05T13:13:01.644-07:00<a href="http://www79.rockyou.com/show_my_gallery.php?instanceid=62878754"><strong><span style="font-size:180%;"><span style="color:#ffcc00;">Ч</span><span style="color:#ff9900;">е</span><span style="color:#ff6666;">с</span><span style="color:#ff0000;">т</span><span style="color:#660000;">и</span><span style="color:#99ff99;"><span style="color:#00cccc;">т</span> </span><span style="color:#009900;">Р</span><span style="color:#cc6600;">о</span><span style="color:#cc0000;">ж</span><span style="color:#003333;">д</span><span style="color:#333399;">е</span><span style="color:#663366;">н</span> <span style="color:#003300;">Д</span><span style="color:#330033;">е</span><span style="color:#666600;">н</span>, <span style="color:#3333ff;"><span style="color:#000099;">М</span>ъ<span style="color:#009900;">р</span></span><span style="color:#990000;">о</span>!</span></strong></a><br /><br /><strong>Happy Burtday to you...:)</strong><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-872886818783220589?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-88970014178881506772007-04-04T10:17:00.000-07:002007-04-06T15:17:17.087-07:00<a href="http://www55.rockyou.com/show_my_gallery.php?instanceid=62872548#"><strong><span style="font-size:180%;color:#663366;">Просто защото Ви обичам.</span></strong></a><span style="color:#663366;"><br /></span><br />Да, просто защото. Просто защото сте специални, правите ме щастлива, карате ме да се усмихвам, карате ме да Ви обичам. И успявате, знаете ли?<br />Чувствайте се обичани, сами си го направихте...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-8897001417888150677?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-36933674850448160352007-04-02T15:04:00.001-07:002007-04-05T14:39:12.142-07:00<div align="center"><a href="http://fantasyflash.ru/grafic/teddys/image/teddy45.jpg"><img style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://fantasyflash.ru/grafic/teddys/image/teddy45.jpg" border="0" /></a><br /><span style="font-size:85%;"><strong>За всички, които четат и не четат този блог. За всички, с които се сблъсках и ме дариха с магията на приятелството си.</strong></span><br /><br /><span style="font-size:85%;"></span><br /><br /><strong>Как мога да Ви кажа колко Ви обичам, без нещичко да пропусна? Как мога да Ви благодаря за всичко, което сте ми дали, как мога да кажа колко много значите за мен?</strong><br /><strong>Добре...</strong><br /><strong>Обичам Ви страшно, ама страшно много. Нямам думи да опиша колко се радвам, че пътищата ни се пресекоха и имам огромното удоволствие да познавам такива специални хора като Вас.</strong><br /><span style="color:#993399;"><strong>Като теб, слънчева Хрис. Омагьосваш околните мила, само с усмивката си. Около теб има някакво неразгадано, тайнствено вълшебство...Бъди все така магична.</strong><br /></span><div align="center"><strong>~~~</strong></div><span style="color:#663366;"><strong>Като теб, Радо, ти който така бързо се превърна в "брат ми" и сякаш наистина си. Не знам как така бързо успяваш да накараш хората да те обикнат...Бъди все така себе си.</strong><br /></span><div align="center"><strong>~~~</strong></div><span style="color:#330033;"><strong>Като теб, Зори, ти, ходещ шоколад...Така бързо спечели симпатията ми, дали заради това, че винаги си толкова мило и сладко...Не знам...Бъди все така шоколадова...</strong><br /></span><div align="center"><strong>~~~</strong></div><span style="color:#993399;"><strong>Като Мъро, който през живота си не съм виждала на живо, но въпреки това имам чувство, че цял живот съм го познавала. Влюбена съм в историйте му...Бъди все така уникален.</strong><br /></span><div align="center"><strong>~~~</strong></div><span style="color:#663366;"><strong>Като Калчо, моят "уж баща", с който така добре се разбираме още от здрастито...</strong><br /></span><strong>Бъдете все така...просто Вие. Все така тези, които обичам, без които не мога.</strong><br /><strong>Моите искрици...</strong><br /><br /><strong></strong><br /><br /><div align="center"><a href="http://fantasyflash.ru/grafic/teddysv/image/teddysv19.jpg"><strong><img style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://fantasyflash.ru/grafic/teddysv/image/teddysv19.jpg" border="0" /></strong></a><strong> Прегръщам Ви силно.</strong></div><div align="center">***</div><div align="center"><em><span style="color:#336666;">Малчо</span></em></div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-3693367485044816035?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-63983873018378392012007-04-01T13:58:00.000-07:002007-04-05T14:37:06.521-07:00-Не си желая и рай... Можеш ли да ме разбереш?-обърна се тя към него, събувайки обувките си и започна да крачи боса по обсипаните с цветове релси.<br />-Не-отговорът му й се стори странен. Той не се стремеше да върви заедно с нея... Напротив, даже <span style="color:#663366;">бързаше напред</span>, сякаш се опитваше да избяга. И може би наистина <span style="color:#663366;">бягаше</span>...<br />-Кажи ми...-тя спря за миг и прескочи един розов храст-какво ти става напоследък? Сякаш не си ти, странен си и <span style="color:#663366;">някой друг</span> ме гледа през очите ти. Някой до болка <span style="color:#663366;">познат и</span> все пак <span style="color:#663366;">толкова далечен</span>... почти нереален...<br /><div align="justify">Забеляза, че трепна за миг и сякаш излиза от унес, но въпреки това не я удостои дори с поглед. Само поклати бавно глава и продължи да крачи бързо...<a href="http://ic1.deviantart.com/fs13/f/2006/354/4/4/Dream_way__by_sugaar_with_gun.jpg"><img style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://ic1.deviantart.com/fs13/f/2006/354/4/4/Dream_way__by_sugaar_with_gun.jpg" border="0" /></a><br />-Попитах те.- тя спря и почти извика -и няма да те оставя на мира, докато не разбера какво се случва с моя най-добър приятел. Преди се вглеждах <span style="color:#663366;">в очите ти</span>, знаеш ли...и <span style="color:#663366;">виждах себе си</span>. Сега рядко ги виждам, а успея ли да надникна в тях...Там има толкова много болка, тъга и гняв...но не и мен.</div><div align="justify">Заболя я от собствените й думи и най-вече...от това, че беше права и нито за миг не се заблуждаваше...</div><div align="justify">-Моля?-той спря и се обърна, бавно, без желание, с уплаха.</div><div align="justify">-Няма ме. <span style="color:#663366;">Вече не ме виждаш</span>...Кажи ми какво ти е?</div><div align="justify">-Пораснах- изрече го тихо, почти шепнешком. Страхуваше се от бурята, която щеше да последва вероятно след думите, които едва-едва се отрониха, като първите есенни листа.</div><div align="justify">Буря нямаше.</div><div align="justify">Тя почувства още по-силна болка, сълзите се затъркаляха по бузите й.</div><div align="justify">-Но <span style="color:#663366;">ти обеща</span>. Винаги си спазвал обещанията си. <span style="color:#663366;">Каза, че</span> светът не ще те тревожи... и <span style="color:#663366;">винаги ще има</span> едно непорастващо дете <span style="color:#663366;">в теб... Дете, открито към красивото и чистото, в чието сърце няма място за съмнения. Дете, което живее за да гради въздушни кули и градове от вятър, което пуска хвърчила и надежди нагоре, към високото синьо небе...Нима забрави?-</span>говореше с такава мъка, думите почти се губеха между хлипанията.</div><div align="justify">-Знам, че обещах. Не съм забравил, моля те... Но...</div><div align="justify">-Не! "но" не е оправдание! "но" винаги значи куп объркани мисли, изречени толкова бързо, че не успяваш да схванеш смисъла им дори след месеци обмисляне на казаното.<span style="color:#663366;">Защо порасна</span>? Защо го няма малкото дете?-почти крещеше, вече на пресекулки -Как.можеш. да.позволяваш.да.пораснеш.<span style="color:#663366;">Как.позволяваш.това.да.се.случи.щом.то.те.съсипва.безмилостно</span>?</div><div align="justify">Ако нещо ти причинява болка...</div><div align="justify">Тя млъкна. Свлече се на земята, отстрани, до релсите и заудря твърдия бетон с малките си ръце, продължавайки да плаче.</div><div align="justify">-Не.-той се втурна уплашено към нея-Спри, ще се нараниш!</div><div align="justify">-Какво значение има...<span style="color:#663366;">Теб те няма...</span></div><div align="justify"><span style="color:#000000;">-Тук съм.</span></div><div align="justify">-Не, няма те.Разбираш ли? Не бива да позволяваш на живота да ти отнеме най-хубавото.А ти си му позволил. И той те е потопил в грижите си! <span style="color:#663366;">Давиш се</span>, знаеш ли. Щом <span style="color:#663366;">в собственото си съзнание</span> си го приел...</div><div align="justify">-Не съм.Просто знам, че или се случва, или тепърва предстои. Но мога да предотвратя загубата на детето, ако ме спасят.</div><div align="justify">-Наистина ли?-тя се надигна и лъч на надежда пробягна през мокрото й от сълзи лице.</div><div align="justify">Получи кимване, в знак на съгласие.</div><div align="justify">-Наистина. <span style="color:#663366;">Ще ме спасиш ли</span>?</div><div align="justify"><span style="color:#663366;">От болката</span>, която го връхлиташе всеки ден, <span style="color:#663366;">от грижите</span>, той искаше да се оттърве.Сега. Веднага. Завинаги. И знаеше, че само тя е способна. Неговия слънчев отблясък в тъмното.</div><div align="justify">И тя знаеше, че иска да го спаси <span style="color:#339999;"><span style="color:#663366;">от мрака и ужаса</span>. </span><span style="color:#000000;">И че за да го направи, трябва да го накара отново да бъде дете.</span></div><div align="justify">-<span style="color:#663366;">Ще ме спасиш ли от мен</span>?</div><div align="justify">-За Бога, да, разбира се! - прегърна го, силно, искрено, истински. После го пусна и извика:</div><div align="justify">-<span style="color:#663366;">Хвани ме! Да хванем дъгата заедно!</span></div><div align="justify">-Ще я хвана сам и ще я заплета в косите ти!</div><div align="justify">-Опитай.</div><div align="justify">Двамата тичаха ли тичаха напред по релсите, гонейки дъгата, която единствено те виждаха. И най-детските усмивки разцъфваха по лицата им, защото бяха и щяха да бъдат завинаги...две мечтаещи деца...</div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-6398387301837839201?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-39859200115830939372007-04-01T12:21:00.000-07:002007-04-05T14:31:53.440-07:00<a href="http://tn1-4.deviantart.com/fs6/150/i/2005/076/d/c/Bubble_girl_by_temabina.jpg"><img style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://tn1-4.deviantart.com/fs6/150/i/2005/076/d/c/Bubble_girl_by_temabina.jpg" border="0" /></a><br /><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">-Нали знаеш... случва се... Не питай сега "Кое?", повече от ясно е, че знаеш. - тя се усмихна и продължи да прави сапунени мехури, които се носеха и въртяха около нея като че тя бе Слънцето, а те - планетите.</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">-Как мога да знам, щом не казваш? - попита приятелката й, вперила уплашен поглед в нея- Ама ти наистина се побъркваш, знаеш ли? Говориш толкова странно, сякаш трябва да знам всичко, по дяволите, а как мога?</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">Момичето с бялата дреха спря да прави сапунени балончета и стреснато я погледна.</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">-Искаш да кажеш, че...че не знаеш???</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">-Кое да знам?</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">-Н-не знаеш-в гласът й като никога се долавяха треперливи нотки-Не знаеш ли...не знаеш ли, че сапунените мехури са като мечтите? Не знаеш ли, че във всеки един от тях аз влагам...много? Че във всеки един се крие непознат и красив свят?</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">-Ти наистина си се побъркала!- другото момиче се надигна рязко от пода, стигна бързо до вратата, отвори я със замах...ТРЯС. И малката мечтателка остана сама с илюзийте си.</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">"Никой не вярва"-помисли си.</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">Беше готова да заплаче, когато...</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">-Аз знам...-пред нея стоеше една...странна жена. Беше като изтъкана от сънища, излъчваше бледо-синьо сияние и предизвикваше у човек чувството, че току-що е попаднал в някоя приказка...</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">Тя не си направи труда да попита коя е. Знаеше.</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">-Наистина ли знаеш? Кажи ми честно. Наистина ли?</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">-Наистина.-леко кимване с глава. Не, тя не лъжеше. И знаеше. Знаеше! Протегна ръка към един от цветните балони и той сякаш кацна в дланта й...</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">-Лъжа ли се-пророни-Това е твоя свят.</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">Момичето не усети кога усмивката озари лицето й.</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">-Той е.</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">-Някой вярва-рече непознатата, после махна с ръка и изчезна в мъгла.</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">Още една усмивка.</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">"Някой вярва"</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">Отпусна се назад и продължи да гради светове в мехурчета...</span></strong></div><div align="justify"><a href="http://tn1-2.deviantart.com/fs6/150/i/2005/077/2/0/Bubble_girl_2_by_temabina.jpg"><img style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://tn1-2.deviantart.com/fs6/150/i/2005/077/2/0/Bubble_girl_2_by_temabina.jpg" border="0" /></a><br /><br /><div></div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-3985920011583093937?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-26622934891393284402007-03-31T12:56:00.000-07:002007-04-05T14:30:55.352-07:00<div align="center"><em><span style="font-family:times new roman;font-size:130%;color:#663366;">I wanna push you around</span></em></div><div align="justify"><strong><span style="color:#663366;">...понякога си мисля, че сърцето е като паяжина.Сложно изтъкана и трудна за измъкване-заплете ли се нещо-край-няма<br />мърдане оттам...Така става и със случайно "прелитащите" личности в живота ни .След главоломен сблъсък с паяжината не могат да излетят отново.Какво като са си тръгнали от теб, щом остават в сърцето ти, като че напук?Там, там те продължават да се борят за свободата си и чрез безсмислени движения се оплитат още повече.После идва моментът на раняването...Нали са те оставили в реалния свят?Сега ти ще ги раниш още по-жестоко, още по-болезнено.Чувстваш се могъщ, бившия причинител на болка се е оплел здраво в мрежата, а на теб ти предстои да станеш такъв, за пръв път...Готов си да нанесеш фаталния удар, уверен си, ликуваш...До момента, в който не усещаш дивия блясък в очите си, (просто го виждаш в една дъждовна капка...) ...който ги прави толкова различни, толкова зли, толкова...не твои...че веднага спираш.Моментално.Просто се заковаваш на място и мълчиш, гледайки "жертвата" без да я виждаш.И разбираш, че не можеш да го направиш, не можеш да причиниш болка...не.Мълчаливо помагаш на заплелия се в паяжината да се освободи.Душата му...да, тя е просто пеперуда...Закриваш я в шепите си и миг-два само я гледаш...после разтваряш ръце и тя полита надалеч...<br />Пак си сам.<br />Сърцето ти продължава да бъде паяжина, но този път цялата в дъждовни капки, подобни на сълзи.Освен това разкъсана паяжина...безжалостно разкъсана.<br />Отронваш въздишка.Какво друго очакваше?Мислиш си:<br />"Не ми е явно времето да ставам убиец на пеперуди..."<br />И крачиш по мокрите улици, джапвайки във всяка локва.Май и това е щастие?<br />Бъди щастлив тогава.Радвай се.</span></strong></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-2662293489139328440?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-18156229411105127602007-03-27T14:07:00.000-07:002007-04-01T08:25:53.868-07:00<a href="http://ic3.deviantart.com/fs11/i/2006/166/5/6/Red_Lady_by_cutiepop.jpg"><img style="FLOAT: right; MARGIN: 0px 0px 10px 10px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand" alt="" src="http://ic3.deviantart.com/fs11/i/2006/166/5/6/Red_Lady_by_cutiepop.jpg" border="0" /></a><br /><div><br /><br /><div></div><br /><br /><p align="justify"><strong><span style="color:#336666;">...Събуди се толкова малка и червена, толкова усмихната ,че чувстваше как щастието подскача по многото й черни точки. И, да, трябваше да види слънцето, затова запъпли по зеленото стволче, нагоре, нагоре към върха на тревичката. И колкото повече се изкачваше, толкова по-щастлива беше, защото скоро щеше да стигне върха, да види слънцето и да бъде още по-червена и с още повече точки. Още по-щастлива малка калинка, с още по-щастливи малки мисли. Какво по-хубаво от едно такова мъничко същество, радващо се най-искрено на утрото, на настъпилия ден? Нима то няма да предизвика някоя и друга усмивка? Или всеки ще извърти глава и ще се направит, че не вижда щастливата калинка.</span></strong></p><br /><p><strong><span style="color:#336666;">А тя продължаваше да пъпли нагоре, нагоре към своето щастие, към някой слънчев лъч. Защото беше същество, което се радваше и на дъждовните капки, и на късчетата дъга, на песъчинките и на слънчевите лъчи...И щеше винаги да търси щастието, да се наслаждава на всеки нов ден, на всяка спокойна нощ, защото беше себе си.Едно малко нещо...</span></strong></p><br /><p align="center"><strong><span style="color:#336666;">***</span></strong></p><br /><p align="justify"><strong><span style="color:#336666;">Пъпля ли пъпля нагоре по тревичката и търся щастието си...Ще погледна света през ябълково-зелени очила дори в най-ужасния ден. И ще мисля, че е пролет.Ще се усмихвам на сладката си заблуда, ще усещам аромат на цъфнали дървета...И ще съм щастлива...</span></strong></p><br /><p align="justify"><strong><span style="color:#336666;">Завинаги,</span></strong></p><br /><p align="justify"><strong><span style="color:#336666;">завинаги,</span></strong></p><br /><p align="justify"><strong><span style="color:#336666;">завинаги!</span></strong></p><br /><p align="justify"><strong><span style="color:#336666;">Завинаги аз...</span></strong></p></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-1815622941110512760?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-33587849143752417402007-03-24T15:59:00.000-07:002007-04-01T08:26:50.482-07:00<div align="center"><strong><span style="color:#336666;">Улиците вместо да те пазят</span></strong></div><div align="center"><strong><span style="color:#336666;">до гърдите си като дете,</span></strong></div><div align="center"><strong><span style="color:#336666;">като сенки подир тебе лазят</span></strong></div><div align="center"><strong><span style="color:#336666;">и душата ти подслушват те.</span></strong></div><div align="center"><strong><span style="color:#336666;">И внезапно в себе си усещаш-</span></strong></div><div align="center"><strong><span style="color:#336666;">колко вярно го усещаш ти!-</span></strong></div><div align="center"><strong><span style="color:#336666;">как отнемат ти сега по нещо</span></strong></div><div align="center"><strong><span style="color:#336666;">и загубваш своите черти.</span></strong></div><div align="center"><strong><span style="color:#336666;"></span></strong></div><div align="center"><strong><span style="color:#336666;">Ти ме молиш да те скрия в стая</span></strong></div><div align="center"><strong><span style="color:#336666;">зад високи каменни стени,</span></strong></div><div align="center"><strong><span style="color:#336666;">но такава стая аз не зная.</span></strong></div><div align="center"><strong><span style="color:#336666;">В тази малка песен ти влезни,</span></strong></div><div align="center"><strong><span style="color:#336666;">в тази песен от сълза родена,</span></strong></div><div align="center"><strong><span style="color:#336666;">както от нощта се ражда ден.</span></strong></div><div align="center"><strong><span style="color:#336666;">Само в нея ти си защитена</span></strong></div><div align="center"><strong><span style="color:#336666;">и завинаги оставаш в мен.</span></strong></div><div align="center"><strong><span style="color:#336666;"></span></strong></div><div align="center"><strong><span style="color:#336666;">~Евтим Евтимов~</span></strong></div><div align="center"><strong><span style="color:#336666;"></span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#336666;">Звездичка слуша Bryan Adams-Heaven</span></strong></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-3358784914375241740?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-75946900258261707172007-03-23T16:38:00.000-07:002007-04-01T12:55:45.799-07:00<div align="justify"></div><a href="http://tn3-2.deviantart.com/fs12/300W/i/2006/338/c/b/Bulb_by_21stschizoidman.jpg"><img style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand" alt="" src="http://tn3-2.deviantart.com/fs12/300W/i/2006/338/c/b/Bulb_by_21stschizoidman.jpg" border="0" /></a><br /><br /><br /><strong><span style="color:#336666;">Изгорялата електрическа крушка се събуди захвърлена на пустия морски бряг.И се почувства странно.Странно самотна и странно излишна,ненужна никому.И странно за една изгоряла електрическа крушка,почувства болка.Такава,каквато нямаше нищо общо с изгарянето,с прекъсването на някакви си жалки жички,които поддържаха светлината й.<br />О,не...Тази болка беше толкова различна,толкова всепоглъщаща,че ако имаше крушката очи,от тях щяха да се леят горчиви сълзи.И ако имаше сърце,то щеше да се къса на хиляди,милиони частици...<br />Но тя нямаше нито едното,нито другото и все пак това не й пречеше да се чувства така,сякаш ги има.Ако можеше,в този момент дори би се заклела,че чува ударите на невидимото си сърце,живо и мъртво,но само в нейните собствени представи.В които винаги беше нещо повече от тъжна крушка,захвърлена на пуст плаж...<br /><br />Тя беше и океан...<br />И суша...<br />Сълза...<br />И усмивка...<br />Беше всичко и нищо,крушка и слънце...<br /><br />Но мечтите й бяха по-красиви докато беше "жива",докато можеше да свети...Защото знаеше,че е полезна и нужна...някъде...някому...<br />Слънцето погали студеното стъкло,сякаш се опитваше да го стопли и да я накара отново да свети.А тя самата толкова искаше пак да освети нечий път,нечие лице,нечия усмивка или дори сълза,толкова много...Тъгата я заливаше...не усети кога заспа отново.Неспокоен сън,пълен с океани,слънца и брегове...Детски глас я изтръгна от него и тя объркана посрещна отново слънчевите лъчи...<br />-Какво ли прави тази крушка тук?-попита босоного русо момиченце,което я взе от земята в мъничката си топла ръка и я заоглежда с изненада.<br />-Един от поредните боклуци-долетя отговорът на майка му-Виж,изгоряла е,за нищо не става...<br />-Но тя е топла...-прошепна детето-И има малка дупчица ето тук...Нали ти казах,че крушките светят,защото в тях живее една фея и когато тя ги напусне,угасват...може би от мъка,че са самички.А тази е топла,явно наскоро...<br />-Цяла сутрин е била на плажа.Затоплила се е.В това няма нищо магично.И ти казах,че феи не съществувах,знаех си,че "Питър Пан" ще ти напълни главата с глупости...Сега я изхвърли,няма никакви феи,това е просто крушка.Изгоряла крушка.Ненужна крушка.<br />-Мамо,престани да бъдеш винаги толкова...черногледа...Аз ще я взема с мен,защото сигурно е много самотна тук,далече от своята фея.Виж колко е малка.Малките неща са прекрасни.<br />И малката крушка се почувства нужна...<br /></span></strong><div align="center"><strong><span style="color:#336666;">****</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#336666;">Малките неща са прекрасни...</span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#336666;"></span></strong></div><div align="justify"><strong><span style="color:#336666;">Мария.</span></strong></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-7594690025826170717?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-88600085396353300252007-03-22T15:23:00.000-07:002007-04-01T08:28:09.084-07:00<strong><span style="color:#336666;">Защо,по дяволите всичките ми усилия да бъда добра отиват на вятъра?<br />Защо всичко се обърква по толкова отвратителен начин?Защо?<br />Вече имам чувството,че няма да мога да се сдържам дълго да натрупвам гневът си на скришно и в най-скоро време,поради най-малката причина той ще избие...и ще ме залее...Няма да мога да се съвзема и ще плача,<br />плача,<br />плача<br />и плача<br />толкова дълго време,че после няма да мога да си отворя очите,толкова ще са подути...Иска се от мен да съм спокойна в къщи и спокойна навън,но как да балансирам между тези две крайно различни пространства и да не избухвам нито на едното,нито на другото?<br />Ако избухна в къщи,родителите ми ми се карат,<br />навън-приятелите ми ми се сърдят...<br />Никой ли не иска да разбере,че и аз имам чувства?А чувствата трябва да се уважават?И когато ги помоля да ме оставят сама,защото имам нужда от това да не ми се фръцват намръщени,а да опитат да разберат важността на това,за което ги моля...<br />Но никой никога няма да си направи труда.Явно струва твърде много да ме обича човек...</span></strong><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-8860008539635330025?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-90683436853668901522007-03-20T13:50:00.000-07:002007-04-01T08:28:31.586-07:00<a href="http://img.photobucket.com/albums/v693/jasonphotos/th_smile.jpg"><img style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://img.photobucket.com/albums/v693/jasonphotos/th_smile.jpg" border="0" /></a><br /><div><strong><span style="color:#336666;">Да...днес цял ден се усмихвам...За щяло и нещяло...За най-мъничкото нещо,най-мъничкия жест...Ето,например като си тръгвахме след училище с Габи се опитвахме да си откъснем от цъфналото дърво пред училище,но не можахме да го достигнем...И един от големите смъкна клона надолу:)Много мило от негова страна.</span></strong></div><div><strong><span style="color:#336666;">Дам...И после на спирката на 88 се снимахме пак при едно цъфнало така...</span></strong></div><div><strong><span style="color:#336666;">И животът е прекрасен,с аромат на цъфнали дървета и с милиони усмивки по лицата на хората.Защото е важно да се усмихваш,а и не струва много,даже нищо не струва...натоварваме няколко мускула и разцъфваме-това е...</span></strong></div><div><strong><span style="color:#336666;">Усмихвайте се</span></strong></div><div><strong><span style="color:#336666;">и цъфтете:)</span></strong></div><div><strong><span style="color:#336666;">Обичам Ви.</span></strong></div><div><strong><span style="color:#336666;">*Гуш*</span></strong></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-9068343685366890152?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-56008992474605167922007-03-16T15:16:00.000-07:002007-04-01T08:29:07.475-07:00<a href="http://www.ltu.bg/BG_Gora/Semeistva/S_konskokestenovi/Images/konski_kesten.jpg"><span style="color:#003333;"><img style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand" alt="" src="http://www.ltu.bg/BG_Gora/Semeistva/S_konskokestenovi/Images/konski_kesten.jpg" border="0" /></span></a><span style="color:#003333;"> <span style="font-size:85%;">Над булеварда цвят от кестен падна,</span><br /><span style="font-size:85%;">едно зелено стръкче светлина</span><br /><span style="font-size:85%;">и ти застана пред колите хладни,</span><br /><span style="font-size:85%;">да не умре под тази бързина.</span><br /><span style="font-size:85%;"></span><br /><span style="font-size:85%;">Защо засвириха така свирепо?</span><br /><span style="font-size:85%;">Забравиха ли тази радост те?</span><br /><span style="font-size:85%;">Закрила мъничкия цвят във шепа,</span><br /></span><span style="font-size:85%;color:#003333;">приличаше отново на дете.<br /></span><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><strong><span style="color:#336666;">За всяко нещо си има отговор...нали?<br /><br /><br />А защо за някои неща никой не може да отговори?<br /><br /><br />Защо?<br /><br /><br />Нали някои се хвалят,че знаят всичко?<br /><br /><br />Тогава защо не отговорят...<br /><br /><br />Защо не можеш да задържиш една единствена песъчинка в ръката си...?<br /><br /><br />Защо понякога не можеш да спреш да плачеш?<br /><br /><br />Защо не се усмихваш?<br /><br /><br />Стига!Не ми се говори за това....<br /><br /><br />Чудех се...дърветата имат ли души?<br /><br /><br />Обожавам цъфналите кестени...а те дали имат...<br /><br /><br />И ако цветовете са техните души,защо ни ги показват само в едно определено време?А може би...<br /><br /><br />Може би кестените са срамежливи...и това е единственото време за тях.И за нас,да ги опознаем.А може би дори не искат да се разкрият,може би Тя ги принуждава...пролетта,може би само с тях е жестока...Разтърсва ги,разплаква ги,разкрива ги...<br /><br /><br />И после есен...<br /><br /><br />падащи листа...<br /><br /><br />И после нищо...отначало.<br /><br /><br />Или пък просто душите им са скрити някъде дълбоко,дълбоко под кората...и те цъфтят само когато са щастливи?Или влюбени?Когато нещо в тях се...разпалва и ги облива с топлина...тогава цветчетата се отварят.И са красиви...ароматни...И същевременно толкова крехки,толкова крехки...<br /><br /><br />Пазете кестените...<br /><br /><br />Душите не бива да се нараняват.За да не спират да цъфтят...Те са това,което остава накрая.Не бива да ги погубваме.<br />Душата ми е цветче на кестен...само не го тъпчете...</span></strong><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-5600899247460516792?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-59377666892785894902007-03-12T14:45:00.000-07:002007-03-12T15:14:27.209-07:00<a href="http://i44.photobucket.com/albums/f33/ari377a/6.jpg"><img style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand" alt="" src="http://i44.photobucket.com/albums/f33/ari377a/6.jpg" border="0" /></a> Ако ти беше даден шанс за един единствен миг да се върнеш в миналото и да поправиш грешка...<br />би ли го направил?<br /><br />Това ми се въртеше из главата днес...<br />И знаете ли до какъв извод стигнах?<br />Не.<br />Не бих.Дори това да бе единствения шанс,който щях да получа,дори да не се случваше на всекиго...Дори да бях избрана аз ,една от милион...Не бих.<br />Хиляди пъти съм се обвинявала за грешките си и съм си мислела колко добре би било да мога да ги поправя.<br />И в един прекрасен ден разбрах ,че през цялото това време съм се лъгала...<br />То е като да искаш да поправиш огледало ,което се е разбило на милион части ,а те от своя страна са се пръснали по света...Като да се опитваш да върнеш листото на клона ,от който току що се е отронило с нечут от никого плач...Като да се опитваш да събереш сълзите си в чашка...<br />И не е правилно...<br />Защото се учим от грешките си...<br />А ако нямаше грешки?<br />От какво щяхме да се учим?<br />Как щяхме да разбираме,че нещо трябва да се доизглади за да добие вид?Как щяхме да разбираме,че за да сбъднеш мечтите си не е нужно само желание?<br />Как...<br />Как щяхме да живеем в един свят ,пълен с перфектни хора...знаещи и можещи всичко?И самите ние ,дотам перфектни ,че просто да се изгуби смисълът на живота...някъде в нищото...<br />Грешките трябва да се уважават...<br />Любовта е грешка,<br />усмивката е грешка,<br />сълзата е грешка...<br />Красиви грешки ,които трябва да правим ,за да съществуваме...<br />Защото във всеки от нас живее малка грешка...<br />и тя ни прави единствени и различни...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-5937766689278589490?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-44680576103651245882007-03-03T14:33:00.000-08:002007-03-08T10:29:18.103-08:00<a href="http://tn3-2.deviantart.com/fs9/300W/f/2006/343/6/1/Teddy_2_by_koksuel.jpg"><img style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://tn3-2.deviantart.com/fs9/300W/f/2006/343/6/1/Teddy_2_by_koksuel.jpg" border="0" /></a> ...<em><strong><span style="font-family:times new roman;">м</span><span style="font-family:times new roman;">огат да те накарат да се усмихнеш,дори когато не искаш...Защото знаят,че трябва...Нямам представа откъде,но знаят...</span></strong></em><br /><em><strong><span style="font-family:times new roman;">И ги познаваш страшно лесно,</span></strong></em><br /><em><strong><span style="font-family:times new roman;">почти интуитивно...</span></strong></em><br /><em><strong><span style="font-family:times new roman;">Дали по усмивката или по погледа,или дори по жестовете,но веднага разбираш,че това е един от <span style="color:#336666;">онези,</span><span style="color:#000000;">онези малко или много усмихнатите,малко или много мечтателните...</span></span></strong></em><br /><span style="font-family:times new roman;color:#000000;"><em><strong>Продължавай да усмихваш хората,Хрис.</strong></em></span><br /><div align="center"><strong><em><span style="font-family:Times New Roman;">*~*~*~*~*~*~*~*~*</span></em></strong></div><p><span style="font-family:times new roman;color:#000000;"><em><strong></strong></em></span></p><p><span style="font-family:times new roman;color:#003333;"><em><strong>И сега по въпроса...</strong></em></span></p><p><span style="font-family:times new roman;color:#003333;"><em><strong>Как мина денят ми ли?</strong></em></span></p><p><span style="font-family:times new roman;color:#003333;"><em><strong>-В едно постоянно обикаляне,заради което съм мъничко изморена,затова ще спирам да пиша сега...</strong></em></span></p><p><span style="font-family:times new roman;color:#003333;"><em><strong>Само едно ще Ви кажа...</strong></em></span></p><p><span style="font-family:times new roman;color:#003333;"><em><strong>Обичам Ви!</strong></em></span></p><br /><br /><div align="center"></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-4468057610365124588?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-32265621388665111662007-02-12T13:05:00.000-08:002007-03-08T10:31:59.747-08:00<div align="left"><br /><br /><div align="justify"><em><span style="font-family:times new roman;"><strong>Напоследък искам само едно...</strong></span></em><br /><br /><em><span style="font-family:times new roman;"><strong>Усмивки.</strong></span></em><br /><br /><em><span style="font-family:times new roman;"><strong>Хора,искам да виждам,че се усмихвате,искам да знам,че въпреки всичко още можете,още се борите,още обичате...Още се усмихвате.</strong></span></em><br /><br /><em><span style="font-family:times new roman;"><strong>Моля ви,усмихвайте се.</strong></span></em><br /><br /><em><span style="font-family:times new roman;"><strong>Още...</strong></span></em><br /><br /><em><span style="font-family:times new roman;"><strong>И още...</strong></span></em><br /><br /><em><span style="font-family:times new roman;"><strong>И още повече...</strong></span></em><br /><br /><em><span style="font-family:times new roman;"><strong>Имам нужда да виждам вашите усмивки,за да се усмихвам и аз,да имам причина да се усмихвам.</strong></span></em><br /><br /><em><span style="font-family:times new roman;"><strong></strong></span></em><br /><br /><em><span style="font-family:times new roman;"><strong>Обичам ви усмихнати.</strong></span></em><br /><br /><em><span style="font-family:times new roman;"><strong>Обичам ви.</strong></span></em><br /></div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-3226562138866511166?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-80933018665243893582007-02-10T10:00:00.000-08:002007-02-10T10:04:37.377-08:00<em><a href="http://micheto.slide.com/p/4/For+My+Friends_21?view=large"><span style="font-family:times new roman;font-size:180%;color:#339999;"><strong>За всички вас!</strong></span></a></em><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-8093301866524389358?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-64096542014858997482007-02-09T14:24:00.000-08:002007-02-09T16:17:09.301-08:00<a href="http://fantasyflash.ru/anime/teddy/image/teddy38.gif"><img style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 39px; CURSOR: hand; HEIGHT: 23px" height="127" alt="" src="http://fantasyflash.ru/anime/teddy/image/teddy38.gif" border="0" /></a><br /><br /><div align="center"><em><span style="font-family:times new roman;">Защо не,наистина...?</span></em><a href="http://i117.photobucket.com/albums/o52/sfbb/Lollipop_by_ThinL1zZy.jpg"><em><span style="font-family:times new roman;"><img style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://i117.photobucket.com/albums/o52/sfbb/Lollipop_by_ThinL1zZy.jpg" border="0" /></span></em></a><em><span style="font-family:times new roman;"> Talk to me softly</span></em></div><div align="center"><span style="font-family:times new roman;"><br /></span></div><div align="center"><em><span style="font-family:times new roman;">There is something in your eyes</span></em></div><div align="center"><span style="font-family:times new roman;"><br /></span></div><div align="center"><em><span style="font-family:times new roman;">Don't hang your head in sorrow</span></em></div><div align="center"><span style="font-family:times new roman;"><br /></span></div><div align="center"><em><span style="font-family:times new roman;">And please don't cry</span></em></div><div align="center"><span style="font-family:times new roman;"><br /></span></div><div align="center"><em><span style="font-family:times new roman;">I know how you feel inside </span></em></div><div align="center"><span style="font-family:times new roman;"><br /></span></div><div align="center"><em><span style="font-family:times new roman;">I've I've been there before</span></em></div><div align="center"><span style="font-family:times new roman;"><br /></span></div><div align="center"><em><span style="font-family:times new roman;">Somethin is changin' inside you</span></em></div><div align="center"><span style="font-family:times new roman;"><br /></span></div><div align="center"><em><span style="font-family:times new roman;">And don't you know</span></em></div><div align="center"><span style="font-family:times new roman;"><br /></span></div><div align="center"><em><span style="font-family:times new roman;"></span></em></div><div align="center"><span style="font-family:times new roman;"><br /></span></div><div align="center"><em><span style="font-family:times new roman;">Don't you cry tonight</span></em></div><div align="center"><span style="font-family:times new roman;"><br /></span></div><div align="center"><em><span style="font-family:times new roman;">I still love you baby</span></em></div><div align="center"><span style="font-family:times new roman;"><br /></span></div><div align="center"><em><span style="font-family:times new roman;">Don't you cry tonight</span></em></div><div align="center"><span style="font-family:times new roman;"><br /></span></div><div align="center"><em><span style="font-family:times new roman;">Don't you cry tonight</span></em></div><div align="center"><span style="font-family:times new roman;"><br /></span></div><div align="center"><em><span style="font-family:times new roman;">There's a heaven above you baby</span></em></div><div align="center"><span style="font-family:times new roman;"><br /></span></div><div align="center"><em><span style="font-family:times new roman;">And don't you cry tonight<br /></span></div></em><div align="center"><span style="font-family:times new roman;"><br /></span></div><em><p align="center"></em></p><span style="font-family:times new roman;"><em><strong>Не...имам нужда да плача...Не,не искам близалка...Не искам нищо сладко...Предпочитам да се наплача и накрая да се почувствам толкова уморена и смазана,че чак да ми е спокойно...Да,това искам...Обаче не става.Защо не става?Защото когато искам,не може,когато може-не искам.</strong></em><br /><em><strong>Объркващо е,да...</strong></em><br /><em><strong></strong></em><br /><em><strong>Искам да плача,не искам захарна болест...</strong></em> </span><div align="center"><span style="font-family:times new roman;"><br /></span></div><p align="center"><span style="font-family:times new roman;"></span></p><div align="center"><span style="font-family:times new roman;"><br /></span></div><p align="center"><em><span style="font-family:times new roman;">Калинката слуша "Don`t cry" и още повече й се плаче</span></em></p><p align="justify"><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-6409654201485899748?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-52389615338292514542007-02-02T13:07:00.000-08:002007-02-09T15:21:19.446-08:00<a href="http://i44.photobucket.com/albums/f44/michekec0604/waitingforacall.jpg"><img style="DISPLAY: block; MARGIN: 0px auto 10px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://i44.photobucket.com/albums/f44/michekec0604/waitingforacall.jpg" border="0" /></a><em><strong></strong></em><br /><div align="center"><em><span style="font-family:times new roman;">На дисплея</span></em></div><div align="center"><em><span style="font-family:times new roman;">Няма знак и няма име.</span></em></div><div align="center"><em><span style="font-family:times new roman;">Не на време те обичам.</span></em></div><div align="center"><em><span style="font-family:times new roman;">Ще напиша</span></em></div><div align="center"><em><span style="font-family:times new roman;">Личен код любов-Заличен.</span></em></div><div align="center"><strong><em><span style="font-family:times new roman;"></span></em></strong></div><span style="font-family:times new roman;"><em><strong>Ако някой ме е чакал...ето ме...</strong></em><br /><em><strong></strong></em><br /><em><strong>Вижте го това кутре...не е ли много сладко?Осъзнавам,че всеки ден употребявам определението "сладко" поне 136596348592348 пъти на ден...</strong></em><br /><em><strong>"Виж го това коте колко е сладко", "Тия кецки са направу супер сладки","Много ти е сладко така"</strong></em><br /><em><strong></strong></em><br /><em><strong>Днес в голямото междучасие със "стадото" или както се наричаме напоследък "Седемте джуджета"(Което ще рече-аз,Лили,Габи,Ники,Еми,Роси и Цвети) отидохме в кафе "Нилана"-Дъ южуъл плейс фор биг междучасие,та там една диващина,едно изтрещяване...То не беше лакиране на нокти,пък разменяне на чанти,пък горене на бъркалки от кафетата...и смях,смях,смях.После докато слизахме по стълбичките(То е на два етажа това кафе) аз доволно траках с пръстените по парапета.И после цъфна Дядо Коледа-Сашо(На Роси любовта,много свястно момче) и после...Учене.</strong></em><br /><em><strong>Минах да видя Рали и така...</strong></em><br /><em><strong>Започнах да пиша книга,</strong></em><br /><em><strong>странно.</strong></em><br /><em><strong>И все пак,много съм си мислила за това и много съм си мечтала някой ден да издам книга,да стана писателка.Но второто като че ще си остане само блян...Е,няма значение де,то не може всичко.</strong></em><br /><em><strong></strong></em><br /><em><strong>Е,да кажа пак.</strong></em><br /><em><strong>Тук съм,на когото съм нужна(Едва ли има някой)да казва.</strong></em><br /></span><p><em><strong><span style="font-family:times new roman;">П.П Видяхте ли Луната?Обичам я!</span></p></strong></em><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-5238961533829251454?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-13783391888503697892007-01-20T13:32:00.000-08:002007-02-09T15:21:52.311-08:00<a href="http://i43.photobucket.com/albums/e370/xpoohtitax/93722aa4.jpg"><span style="font-family:times new roman;"><img style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand" alt="" src="http://i43.photobucket.com/albums/e370/xpoohtitax/93722aa4.jpg" border="0" /></span></a><span style="font-family:times new roman;"> <em>Празно е в рамката на прозореца.</em><br /></span><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;">Кога отлетяха птиците?</span></em></div><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;">Празно е в рамката на прозореца.</span></em></div><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;">Сякаш още чувам плясък на криле.</span></em></div><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;">Празно е,</span></em></div><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;">празно е,</span></em></div><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;">празно е.</span></em></div><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;">Сега и аз ,като птиците,ще полетя.</span></em></div><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;">Защото,знаеш ли?Трудно е,</span></em></div><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;">изпитвам страх от празнотата,</span></em></div><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;">имам нужда да си тръгна.</span></em></div><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;">Празно е,</span></em></div><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;">празно е,</span></em></div><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;">празно е.</span></em></div><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;">Не издържам повече,махам се.</span></em></div><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;">Недей да си правиш труда ,</span></em></div><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;">мина им времето на думите.</span></em></div><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;">Остави ме да си тръгна.</span></em></div><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;">Аз трябва да разчупя хоризонтите!</span></em></div><div align="justify"><em><strong><span style="font-family:times new roman;">Да,аз го измислих.Да,знам,звучи глупаво.</span></strong></em></div><div align="justify"><em><strong><span style="font-family:times new roman;">Но <span style="color:#339999;">трябваше</span>.И го написах.Това е.</span></strong></em></div><div align="justify"><em><strong><span style="font-family:times new roman;">Отскоро се замислям над това какво ли си мислят хората като ми четат постовете тук.Сигурно че съм голяма откачалка...Не че някой ми чете блога изобщо.Освен Хрис и Сал незнам друг да обръща внимание на моите вятър-приказки,но както и да е.Може би и на теб,който и да си,ти се случва от време-на време да попаднеш по грешка тук...На всеки се случва в един момент,неизбежно е да не се пльоснем насред локва в дъждовно време.</span></strong></em></div><div align="justify"><em><strong><span style="font-family:times new roman;">Както и да е,глупости плещя.</span></strong></em></div><div align="justify"><em><strong><span style="font-family:times new roman;">Да кажа само,че за кратък период от време открих и разбрах много неща.</span></strong></em></div><div align="justify"><em><strong><span style="font-family:times new roman;">1.Открих,че ако отпусна една усмивчица дори на непознат-веднага получавам такава в ответ.Въпреки че не съм Мис Чаровница и дори зъбите ми са мааалко криви...Те,хората вече не са за едни зъби.Един повече,един по-малко...Нали си имам,това е важното...</span></strong></em></div><div align="justify"><em><strong><span style="font-family:times new roman;">2.Открих че да си пееш по улицата,прибявяме и ситни подскоци на равен интервал не се приема чак толкова лошо.Някои ще ти се усмихнат,други ще те гледат все едно ей сега си кацнал от Марс и си им хвърлил прах оттам в очите.Но понякога се налага да си пея по улиците.</span></strong></em></div><div align="justify"><em><strong><span style="font-family:times new roman;">А и съм руса,</span></strong></em></div><div align="justify"><em><strong><span style="font-family:times new roman;">простено ми е.</span></strong></em></div><div align="justify"><em><strong><span style="font-family:times new roman;">3.Разбрах,че да се разплакваш от най-малкото, (като мен) не е признак на слабост.Просто навик.Едни го делят към добрите,други към лошите.Аз го прибавям просто към Моите и приключваме с тази тема.</span></strong></em></div><div align="justify"><em><strong><span style="font-family:times new roman;">Та днес...Някъде към 17:00-17 и нещо отидох до Сани,да я взема,та да дойде с мен до клуб "Mania" да платя интернета.Обаче първо отидохме в магазина,където тя си погледна дланта и объркано каза на продавачката:</span></strong></em></div><div align="justify"><em><strong><span style="font-family:times new roman;">"-Ъъъ...С-ъ-з-д-ъ-р-м-а..."</span></strong></em></div><div align="justify"><em><strong><span style="font-family:times new roman;">Даде й жената,какво да прави.Пък и то добро дете нашето Сани,даже си записва.Както и да е,оставихме създър-нещо си у тях и отидохме до Студентски.Платихме нета,обичайните 25 лв.,които даваме за да прекъсва,когато му скимне...</span></strong></em></div><div align="justify"><em><strong><span style="font-family:times new roman;">Все едно...</span></strong></em></div><div align="justify"><em><strong><span style="font-family:times new roman;">Я,тука един наш диалог,дето го проведохме докато минавахме през новите блокчета.</span></strong></em></div><div align="justify"><em><span style="font-family:times new roman;">"Аз:-Нещо ми е в настроение да срещам сладури (Как ми дойде на ума,още не мога да си обясня)</span></em></div><div align="justify"><em><span style="font-family:times new roman;">Сани:Това е прекрасно,но ако обичаш,не ме бутай в лехичките на хората.Кално е.</span></em></div><div align="justify"><em><span style="font-family:times new roman;">Аз:Защо деее?Ами ако тъкмо като паднеш видиш някой красавец?</span></em></div><div align="justify"><em><span style="font-family:times new roman;">Сани:(Полу-мрачно)Тогава ще трябва да викам за помощ,нали ще съм заседнала в калта.</span></em></div><div align="justify"><em><span style="font-family:times new roman;">Аз:(След кратък размисъл)Вярно.Пък и представи си,да дойде да те измъква някой не-красавец,който обаче ще се окаже мъжът на живота ти?</span></em></div><div align="justify"><em><span style="font-family:times new roman;">Сани:Ааа,аз ще го накарам да си направи една-две пластични операций.</span></em></div><div align="justify"><em><span style="font-family:times new roman;">Аз:А пари?</span></em></div><div align="justify"><em><span style="font-family:times new roman;">Сани:Е,незнам!</span></em></div><div align="justify"><em><span style="font-family:times new roman;">Аз:(С въздишка и правоговор на пиян човек)Ех,Александрооо,не ни върви с мъжете и т`ва си е."</span></em></div><div align="justify"><em><strong><span style="font-family:times new roman;">Идиотско е,но тогава ми беше смешно.</span></strong></em></div><div align="justify"><em><strong><span style="font-family:times new roman;">Чета си "Спасителят в ръжта" ,уча за класното по Геометрия и все нямам време!Все нещо не ми стига...</span></strong></em></div><div align="justify"><em><strong><span style="font-family:times new roman;">Знаете ли,</span></strong></em></div><div align="justify"><em><strong><span style="font-family:times new roman;">егоистка съм...</span></strong></em></div><div align="justify"><em><strong><span style="font-family:times new roman;">По-скоро не съм,но в такива моменти все си го мисля и ме хваща яд на мен си.</span></strong></em></div><div align="justify"><em><strong><span style="font-family:times new roman;">Както и да е,</span></strong></em></div><div align="justify"><em><strong><span style="font-family:times new roman;">обичам ви!</span></strong></em></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-1378339188850369789?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-78886404189679861382007-01-19T15:32:00.000-08:002007-02-09T15:22:43.456-08:00<div align="right"><a href="http://s33.photobucket.com/albums/d62/biginsa/th_thz33012845.jpg"><img style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand" alt="" src="http://s33.photobucket.com/albums/d62/biginsa/th_thz33012845.jpg" border="0" /></a> <em><span style="font-family:times new roman;">Ти си хаоса в мен</span></em></div><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;">дупка от куршум </span></em></div><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;">ти, плод развален</span></em></div><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;">бял космичен шум</span></em></div><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;">ти град затъмнен </span></em></div><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;">полъх от парфюм</span></em></div><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;">и смях в тъжен ден</span></em></div><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;">плод на болен ум.<br /></span></div></em><em><strong></strong></em><br /><span style="font-family:times new roman;"><em><strong>...когато тъкмо като си започнал да си мислиш каква отврат е всичко...става чудо.Днес тъкмо си мислех колко ми е скучно и дойде Сани,(Една дружка)завлече ме навън и прекарах един прекрасен следобед,въпреки че деня се очертаваше като "УЖАААС!".Усмихна ме де,няма спор.И после дъжда...Кой ми го подари тоя дъжд не знам,ама съм му толкова благодарна,че няма накъде.Наистина,много обичам дъжда.А този дето ми се изсипа днес беше очарователен.Ама не от онова "очернователно" или "овцарователно",заявено със супер иронична усмивчица,цъфнала на неприятно лице.Истински очарователен,живителен,пороен дъжд.За миг почувствах цялата свежест на разните езера и океани върху себе си и това ме накара да вдигна глава и да ги оставя просто да ме "залеят".Естествено,като заваля сестра ми веднага ми звънна,къде съм била,не виждам ли че вали и прочее.Виждам,разбира се!И затова съм навън!Да се порадвам на локвите,а те на кецовете ми,които от влажни се превърнаха в подгизнали,в чорапите ми сигурно е имало речни риби и попови лъжички,но кой го е грижа за това всъщност?Да не е нещо важно?Не,никак даже...</strong></em><br /><em><strong>Важно е да си щастлив...</strong></em><br /><em><strong>И аз бях,в известен смисъл.С мокра коса,мокри дрехи,усмихната до ушите...бях.И още ми става хубаво като се сетя.</strong></em><br /><em><strong>Какво прави един януарски дъждец,ах.</strong></em><br /><em><strong>Да си кажа...самотно ми е!Наистина ми е самотно!Имам чувството,че никакви приятели вече нямам,че никога не съм имала...Егоистично от моя страна,все някой се интересува за мен...</strong></em><br /><em><strong>Някой слънчев лъч,</strong></em><br /><em><strong>някоя дъждовна капка,</strong></em><br /><em><strong>някоя звездичка...може би...</strong></em></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-7888640418967986138?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-29036835032433704222007-01-18T16:19:00.000-08:002007-02-09T15:23:18.581-08:00<span style="font-family:times new roman;"><em><span style="color:#339999;">Два поста един след друг,но следвам съвета на Сал за продължаване на инициативата....</span></em><br /><em><span style="color:#339999;"></span></em><br /><em><span style="color:#339999;">Добре...</span></em><br /><em><span style="color:#339999;"></span></em><br /><em><span style="color:#339999;">1.Твърде често съм сама и това ме кара да полудявам.Направо се побърквам без компанията на някой.Свикнала съм си с хората дето са ми близки и без тях ми е кофти.</span></em><br /><em><span style="color:#339999;"></span></em><br /><em><span style="color:#339999;">2.Ужасна параноичка съм-Страх ме е най-вече,че накрая всички ще ми предадат дори малкото доверие,което съм им оказала.Страх ме е да не би тези мои приятели да ме лъжат,при положение,че с тях съм винаги толкова честна.</span></em><br /><em><span style="color:#339999;"></span></em><br /><em><span style="color:#339999;">3.Често плача,защото се чувствам изолирана.Изоставена.Нищожна.Ненужна никому.Просто вещ,излей си яда на нея,направи я на парцал и я остави да реве...</span></em><br /><em><span style="color:#339999;"></span></em><br /><em><span style="color:#339999;">4.Побъркана съм.Или аз така си мисля...Нашите вече са виждали пристъпите ми.Точно като някаква луда от филм на ужасите съм.Крещя като ненормална,тряскам врати,плача,треперя от гняв,режа се постоянно с разни стъкла и ножове(За успокоение на нервите ужким :( )Просто не разсъждавам трезво...или се свличам на земята,обгръщам си коленете с ръце,плача и се клатушкам като хахо...</span></em><br /><em><span style="color:#339999;"></span></em><br /><em><span style="color:#339999;">5.Имам страх от връзка.Дам.Страх ме е да не наряня човека до себе си с изтрещялото си поведение и странните изблици.Един път миличка и добра,после отвратителна гаднярка или пренебрегваща всяка дума.Понякога просто забравям за съществуването на останалите.И на себе си.</span></em><br /><em><span style="color:#339999;"></span></em><br /><em><span style="color:#339999;">6.Панически страх от кучета.Историята е дълга,но ще ви я нахвърлям.Майка ми лежа известно време в Пирогов с кърпена глава заради един пес(Уточнявам-нашето "домашно",вързано куче на село.Дано си почива добре под земята помяра мръсен)</span></em><br /><em><span style="color:#339999;"></span></em><br /><em><span style="color:#339999;">7.Понякога ми се иска да ме няма.Знам,че само преча на другите рез съществуването си,а не искам.И не мога повече.Само се мъча.</span></em><br /><em><span style="color:#339999;"></span></em><br /><em><span style="color:#339999;">Айде,продължавайте...</span></em></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-2903683503243370422?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-35137493081954731272007-01-18T14:41:00.000-08:002007-02-09T15:24:27.391-08:00<strong><em><span style="font-family:times new roman;">Направо сърцето ми се размекна...Ах,как <span style="color:#339999;">се мразя</span> в момента!</span></em></strong><a href="http://i26.photobucket.com/albums/c142/vsachdev33/cny_flowers.jpg"><span style="font-family:times new roman;"><img style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand" alt="" src="http://i26.photobucket.com/albums/c142/vsachdev33/cny_flowers.jpg" border="0" /></span></a><span style="font-family:times new roman;"><br /><br /></span><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;">A heart should only have to die one time</span></em></div><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;">And baby you know where I lost mine</span></em></div><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;">And if you let me come back to you</span></em></div><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;">Baby I don`t know what I do.</span></em></div><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;"></span></em></div><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;">I can take you`re not here right now</span></em></div><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;">And I`ll know I`ll get through this night somehow</span></em></div><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;">I can make myself believe that this is the end</span></em></div><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;">But I couldn`t take losing you again.</span></em></div><div align="right"><em><span style="font-family:times new roman;"></span></em></div><div align="justify"><em><strong><span style="font-family:times new roman;">Знаеш ли,сякаш вече <span style="color:#339999;">загубих</span> някого,а дори не зная кой е.Знам само,че си тръгна.И сега ми е <span style="color:#339999;">празно</span>,тъжно,загубено...Не мога да спра обаче да се вълнувам от обичайните неща.Сещаш се...примерно дали утре Петканка ще ми каже онова,дето не можа вчера и прочее.Чувствам се толкова променена,а толкова много се боя именно от това...Само да не си загубя мечтите,това ме <span style="color:#339999;">тревожи</span>.</span></strong></em></div><div align="justify"><em><strong><span style="font-family:times new roman;">Мислех си...Кога загубих себе си?Хората цял живот търсят себе си,ама...кога всъщност се загубваме?Защо <span style="color:#339999;">трябва</span> да се загубваме?Кой го написа това неписано правило и обърка живота на толкова много <span style="color:#339999;">мечтаещи</span>?Сигурно някой от онези,<span style="color:#339999;">неспособните да се порадват</span> на живота и дъжда,на калинките...Нелепо е да разсъждавам така,все едно току що са ме изписали от изтрезвителното...Болна съм...Стоя си вкъщи тази седмица,но нямам търпение да дойде другата,от неделя се почна.39,5 температура,кашлица,антибиотици,направо ми видя сметката.Нищо де,жива съм.Гледах филма за Оскар Уайлд по TV1000,малко странно някак не мога да приема,че е бил хомо...Ама то на хората на изкуството им е простено,в крайна сметка Елтън Джон си има съпруг,а не съпруга.Оф,за какво се разговорих и аз,само отварям работа на хората,да ми четат глупостите...</span></strong></em></div><div align="justify"><strong><em><span style="font-family:times new roman;">Но иначе това се <span style="color:#339999;">случва </span><span style="color:#000000;">горе-долу</span></span></em></strong></div><div align="justify"><strong><em><span style="font-family:times new roman;">Искам...</span></em></strong></div><div align="justify"><strong><em><span style="font-family:times new roman;">Знаеш ли какво искам?</span></em></strong></div><div align="justify"><strong><em><span style="font-family:times new roman;">Искам сега да е една вълшебна пролет...по-сколо лято,с цъфнали люляци...</span></em></strong></div><div align="justify"><strong><em><span style="font-family:times new roman;">Искам огнени залези</span></em></strong></div><div align="justify"><strong><em><span style="font-family:times new roman;">Искам <span style="color:#339999;">пороен дъжд</span>.Да вали,да <span style="color:#339999;">вали</span>...и после да <span style="color:#339999;">изтичам</span> навън докато още ръми и да се <span style="color:#339999;">въргалям</span> по мократа трева,да <span style="color:#339999;">долавям шепота й,</span>да усещам ароматът й...и да се <span style="color:#339999;">усмихвам</span>.Просто така.</span></em></strong></div><div align="justify"><strong><em><span style="font-family:times new roman;">Искам малко повече търпение,защото съм ужасна...</span></em></strong></div><div align="justify"><strong><em><span style="font-family:times new roman;">Искам малко повече увереност,не ми достига...</span></em></strong></div><div align="justify"><strong><em><span style="font-family:times new roman;color:#339999;">Ужасна съм,нали?Ще спра ли да искам някога?Сякаш ще бъда щастлива пак,след всичко което ми отнеха...</span></em></strong></div><div align="justify"><em><span style="font-family:times new roman;"></span></em></div><div align="justify"><em><span style="font-family:times new roman;">Е,аз изтрещях...но и изтрещяла пак съм същата</span></em></div><div align="justify"><em><span style="font-family:times new roman;">Пея си "Let`s get rock" и се клатушкам в ритъм.Тъжно ми е.</span></em></div><div align="justify"><em><span style="font-family:times new roman;"></span></em></div><div align="justify"><em><strong><span style="font-family:times new roman;color:#339999;">Липсваш ми,щастие.Кой те открадна?</span></strong></em></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-3513749308195473127?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-7760807578557415542007-01-16T13:38:00.000-08:002007-01-16T14:00:10.657-08:00<div align="right"><em>"`Cause you were my hero</em></div><div align="right"><em>my friday night</em></div><div align="right"><em>you wrote the soundtrack</em></div><div align="right"><em>to my life</em></div><div align="right"><em>and give me something</em></div><div align="right"><em>to hold on to</em></div><div align="right"><em>When I was growing up</em></div><div align="right"><em>you were the rock</em></div><div align="right"><em>in my life."<br /><br /></em></div><a href="http://webzoom.freewebs.com/europe-videos/joey006.jpg"><img style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand" alt="" src="http://webzoom.freewebs.com/europe-videos/joey006.jpg" border="0" /></a><br /><br /><br /><span style="font-family:georgia;"><em>JOEY TEMPEST – He is my HERO<br /><br />Joey Tempest is born 19.08.1963 in Stockholm, Sweden.<br />Real name Joakim Rolf Magnus Larsson.<br />He played football, ice hockey and competed in go-cart. Joey once came in fourth place in the Junior Cart Race, a Swedish championship.<br />Learned how to play guitar at the age of seven when taught three chords by a friend of his father. At the age of ten he taught himself how to play piano by ear after hearing Elton John on the radio. And found his first love, writing songs.<br />Two of the first records that inspired him was Elvis "Forever" and David Bowie's "Space oddity". Got his first electric guitar and formed his first band at the age of 11 called Jet.<br />Went to his first concert, ELO at the age of 13. Met John Norum around the age of fifteen and soon formed the band Force and was influenced by albums like , Strangers in the night by UFO, Live and dangerous by Thin Lizzy, and Made in Japan by Deep Purple.<br />In 1982 they changed their name to Europe and win the big music competition Rock-SM.<br />The first prize: an album recording. First album called “EUROPE”.<br />Between 1983-1991 EUROPE recorded 5 albums. They had big success with their third album “The Final Countdown”.<br />In March 1992, Europe end their final tour in Portsmouth and don’t play together again.<br />After the years with Europe Joey takes some time off. But in 1995, his solo debut “A Place To Call Home” is released. The next album “Azalea Place” was released in 1997.<br />In the autumn of 2002 it’s time for Joey’s third solo album, “Joey Tempest”.<br />Memorable moments, Travelling to see Thin Lizzy at Hammersmith Odeon, London at the age of seventeen. No. 1 on Top of the Pops, UK. First U.S tour and the Millennium show in Stockholm, when EUROPE played again together after a 8 year break. After the show they decided to play again together. In 2004 EUROPE recorded their first album after reunion (Start from the dark). 27.10.2006 they realized their new album “Secret Society”. Now they are on a big swedish tour. &amp; the life goes on.<br />I don’t know what to say about him… Without him my life would be the same. He changed me, especially his music. All I can say about him is that “He is my hero. He gives me something to hold on to. When I was growing up he was the rock in my life”… </em></span><br /><em></em><br /><em><strong>Ха сега деца кажете колко получих?6,пълно 6!!!Знаех си аз,че Joey ще ми донесе късмет.:)</strong></em><br /><strong><em>Ами то не е от съвсем скоро,но ме подсетиха (Кхъм,една моя сестра...) че мога да си го постна,не ми беше светвало досега.</em></strong><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-776080757855741554?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-38378435775372039582007-01-07T11:28:00.000-08:002007-01-07T11:48:39.276-08:00<a href="http://i26.photobucket.com/albums/c130/mexicanolover09/unbrella.jpg"><img style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand" alt="" src="http://i26.photobucket.com/albums/c130/mexicanolover09/unbrella.jpg" border="0" /></a><br /><br /><div align="right"><em>Сляпо момиче,аз те срещам всеки</em></div><div align="right"><em>ден,</em></div><div align="right"><em>чакам те да дойдеш във дъжда.</em></div><div align="right"><em>Сляпо момиче,ти минаваш покрай</em></div><div align="right"><em>мен,</em></div><div align="right"><em>но не знаеш нищо,аз мълча.</em></div><div align="right"><em></em> </div><div align="right"><em>Нежна е нощта,осветена от </em></div><div align="right"><em>толкова много звезди.</em></div><div align="right"><em>Виждам във съня</em></div><div align="right"><em>на небето са твоите очи.</em></div><div align="right"><em></em> </div><div align="right"><em>Сляпо момиче,всеки залез гледам</em></div><div align="right"><em>сам.</em></div><div align="right"><em>Всяка сутрин сам посрещам деня.</em></div><div align="right"><em>Сляпо момиче,всеки ден е тъй голям,</em></div><div align="right"><em>а нещата прекрасни-само в съня.</em></div><div align="right"><em></em> </div><div align="right"><em>Нежна е нощта,</em></div><div align="right"><em>виждам две звезди са на твойто лице.</em></div><div align="right"><em>Празен е света.</em></div><div align="right"><em>Всеки ден ослепявам без теб.</em></div><div align="right"><em></em> </div><div align="right"><em>Докосни синьото небе.</em></div><div align="right"><em>Докосни очите ми сега.</em></div><div align="right"><em>Докосни слънцето с ръце,</em></div><div align="right"><em>очите са излишни чак до сутринта.</em></div><div align="right"><em></em> </div><div align="right"><em>Сляпо момиче,докосни една сълза,</em></div><div align="right"><em>погледни през нея,виж нощта.</em></div><div align="right"><em>Сляпо момиче,докосни и мен с ръка,</em></div><div align="right"><em>нека двама с теб потънем в мъгла.</em></div><div align="right"><em></em> </div><div align="right"><em>Нежна е нощта,</em></div><div align="right"><em>осветена от толкова много звезди.</em></div><div align="right"><em>Празен е света.</em></div><div align="right"><em>На небето са твойте очи.</em></div><div align="justify"><em></em> </div><div align="justify"><em></em> </div><div align="justify"><em><strong>Върнах се...</strong></em></div><div align="justify"><em><strong>Искам само да благодаря на всички,които се грижиха за калинките и специално на Хрис:)</strong></em></div><div align="justify"><em><strong>Надявам се всеки да е преживял една магична,една прекрасна,макар и безснежна,макар и малко тъжна Коледа.И Нова година.</strong></em></div><div align="justify"><em><strong>Самата аз не мога да коментирам нищо,това не са най-любимите ми празници,но ако все пак някой се интересува,прекарах добре,семейно...</strong></em></div><div align="justify"><em><strong></strong></em> </div><div align="justify"><em><strong>Обичам ви!</strong></em></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-3837843577537203958?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-23386153794153045992006-12-22T04:24:00.000-08:002007-01-07T11:55:23.345-08:00<a href="http://i51.photobucket.com/albums/f386/katie_cat/th_hugs.gif"><img style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand" alt="" src="http://i51.photobucket.com/albums/f386/katie_cat/th_hugs.gif" border="0" /></a><br /><div><br /><br /><div><a href="http://i121.photobucket.com/albums/o228/CELPHNQN/th_a582cc3dca264680.jpg"><img style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 2px; CURSOR: hand" height="3" alt="" src="http://i121.photobucket.com/albums/o228/CELPHNQN/th_a582cc3dca264680.jpg" border="0" /></a><br /><br /><br /><div><em>Грижете се за моите мечти на точки...Аз заминавам за две седмици.За всички Ви ще ми е много мъчно,надявам се времето да минава по бързо...</em></div><br /><br /><div><em>Пожелавам Ви:</em></div><br /><br /><div><em>Много весело прекарване на коледа и нова година,много веселие,смях,подаръци и хубави моменти</em><br /></div><br /><div><em></em></div><br /><br /><div><em>~*~Точка на калинка~*~</em></div></div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-2338615379415304599?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-4139439467153749132006-12-21T12:39:00.000-08:002006-12-21T13:19:58.078-08:00<a href="http://i44.photobucket.com/albums/f34/jmanforlife/th_Santa.jpg"><img style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand" alt="" src="http://i44.photobucket.com/albums/f34/jmanforlife/th_Santa.jpg" border="0" /></a><br /><br /><div align="right"><em>Jingle Bell Rock<br />Jingle bell, jingle bel,lJingle bell rock</em></div><div align="right"><br /></div><div align="right"><em>Jingle bell swing And jingle bells ring</em></div><div align="right"><br /></div><div align="right"><em>Snowin' and blowin' Up bushels of fun</em></div><div align="right"><br /></div><div align="right"><em>Now the jingle hop has begun</em></div><div align="right"><br /></div><div align="right"><br /><em>Jingle bell, jingle bell,Jingle bell rock</em></div><div align="right"><br /></div><div align="right"><em>Jingle bells chime in Jingle bell time</em></div><div align="right"><br /></div><div align="right"><em>Dancin' and prancin'In jingle bell square</em></div><div align="right"><br /></div><div align="right"><em>In the frosty air<br /></div></em><div align="right"><br /></div><div align="right"><em>What a bright time</em></div><div align="right"><br /></div><div align="right"><em>It's the right time</em></div><div align="right"><br /></div><div align="right"><em>To rock the night away</em></div><div align="right"><br /></div><div align="right"><em>Jingle bell, timeIs a swell time</em></div><div align="right"><br /></div><div align="right"><em>To go glidin' in aone horse sleigh<br /></div></em><div align="right"><br /></div><div align="right"><em>Giddy-up, jingle horse</em></div><div align="right"><br /></div><div align="right"><em>Pick up your feet</em></div><div align="right"><br /></div><div align="right"><em>Jingle around the clock</em></div><div align="right"><br /></div><div align="right"><em>Mix and mingleIn a jinglin' beat</em></div><div align="right"><br /></div><div align="right"><em>That's the jingle bell rock!!!</em></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-413943946715374913?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-79184416703371977792006-12-20T06:33:00.000-08:002006-12-20T06:51:28.149-08:00<a href="http://i88.photobucket.com/albums/k166/lorenzocrocks/i72435345_89710_4.jpg"><img style="FLOAT: right; MARGIN: 0px 0px 10px 10px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand" alt="" src="http://i88.photobucket.com/albums/k166/lorenzocrocks/i72435345_89710_4.jpg" border="0" /></a><br /><div></div><div><em>I've spent so much time throwing rocks at your window</em></div><div><em>That I never even knocked on the front door</em></div><div><em>I walk by statues never even made one chip</em></div><div><em>but if i could leave a mark on the monument of the heart</em></div><div><em>I just might lay myself down for a little more than I had the last day</em></div><div><em>Wait a time to spare these lies we tell our selves </em></div><div><em>These days have come and gone</em></div><div><em>But this time is sweeter than honey</em></div><div></div><div><img style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand" alt="" src="http://i88.photobucket.com/albums/k166/lorenzocrocks/i21422135_90565_2.jpg" border="0" /> <strong><em>Да вярвам ли на хората?Нима един миг прави вечност,една усмивка-щастие,една добрина-по-човечни личности?Понякога се питам...стига ли това?Това,всичкото,изброеното досега,стига ли за да се почувстваш добре?За да се почувстваш човек...</em></strong> </div><br /><div></div><br /><div><br /><em>Нима една роза може да изличи от спомените цяла цветна градина,<br />нима една малка капка заменя бушуващия океан,<br />нима една прегръдка е достатъчна,когато обичаш някого твърде близо до лудост?</em><br /><em><strong></strong></em></div><br /><div><em><strong></strong></em></div><br /><div><em><strong>А да не би да мога да си отговоря...</strong></em></div><br /><div><strong><em></em></strong></div><br /><div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-7918441670337197779?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-79583772094127637922006-12-19T11:28:00.000-08:002006-12-20T11:34:07.789-08:00<a href="http://i30.photobucket.com/albums/c327/baytay/nicebigcatpicchatters.jpg"><img style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand" alt="" src="http://i30.photobucket.com/albums/c327/baytay/nicebigcatpicchatters.jpg" border="0" /></a><br /><br /><div align="right"><em>I want to be a hunter again</em></div><div align="right"><br /></div><div align="right"><em>I want to see the world alone again</em></div><div align="right"><br /></div><div align="right"><em>to take a chance on life again</em></div><div align="right"><br /></div><div align="right"><em>So let me go, let me leave, let me go</em></div><div align="right"><br /></div><div align="right"><em>*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*</em></div><div align="justify"><em><strong>Днес няма да пиша толкова много за себе си,днес ще отделя малко време и на другите,на онези,които ме разсмиват,когато плача...На онези,чието внимание винаги ще помня...На приятелите си...</strong></em></div><div align="justify"><em><strong></strong></em></div><div align="justify"><em><strong>Я първо от Хогуортс-Бг</strong></em></div><div align="justify"><em><strong></strong></em></div><div align="justify"><em><strong>Бети(Клодин Де Колм,Хогуортс-Бг)-Благодаря ти...за шеметните изцепки,за веселите моменти,за възможността да ти споделям...</strong></em></div><div align="justify"><em><strong></strong></em></div><div align="justify"><em><strong>Хрис(Проф.Фелие,Хогуортс-БГ)-Я,ето го и Слънчевото зайче!Хрис,вярно,веднъж съм те видяла...но и това е една от причините да ти благодаря.Въобще,благодаря ти за твоите заешки лапички,за това че си толкова емоционална и въобще...за това че си Ти.:)</strong></em></div><div align="justify"><em><strong></strong></em></div><div align="justify"><em><strong>Йо(Проф.Лутиен)-Скъпата ни ръководителка(На Рейвънклоу),Йо:)Благодаря и на теб,за това,че си едно такова весело Йо...:)</strong></em></div><div align="justify"><em><strong></strong></em></div><div align="justify"><em><strong>Вели(Серенити Джеймс)Много благодаря...На първата ми среща на форума(Тогава беше за събирането на парите)ми беше някакво облекчение,че горе-долу те познавам :*</strong></em></div><div align="justify"><em><strong></strong></em></div><div align="justify"><em><strong>Хади(Забравих как се пишеш*Изчервяв*)Ами благодаря...Още не се бяхме запознали и ти налетя да ме прегръщаш:)Мило</strong></em></div><div align="justify"><em><strong></strong></em></div><div align="justify"><em><strong>Соня(Мелани Флай)-Маме,благодаря ти!Ти си знаеш там,аз ти благодаря.</strong></em></div><div align="justify"><em><strong></strong></em></div><div align="justify"><em><strong>Сал-Зал,идолът на Зори:)-Обичам те,благодаря:*</strong></em></div><div align="justify"><em><strong></strong></em></div><div align="justify"><em><strong>Зори-Шоколадов трюфел такъв!Благодаря ти!:*</strong></em></div><div align="justify"><em><strong></strong></em></div><div align="justify"><em><strong>Има много още,но...спрях да мисля...</strong></em></div><div align="justify"><em><strong></strong></em></div><div align="justify"><em><strong>И от училище...</strong></em></div><div align="justify"><em><strong></strong></em></div><div align="justify"><em><strong>Мамето(Емилия,първото маме...)-Маме,благодаря ти за всичко...Въобще...много...много си направила за мен,цунк</strong></em></div><div align="justify"><em><strong></strong></em></div><div align="justify"><em><strong>Цурето(Цвети,леля ми)И на теб,за твоите свежи изцепки от типа на "Главата ми ги ражда като върба лимони",за еленовите рогца,с които се появи днес и ме накара да се усмихвам</strong></em></div><div align="justify"><em><strong></strong></em></div><div align="justify"><em><strong>Роси(Другата леля)-Роси,мила и на теб страшно ти благодаря за всичко,което си направила за мен,за хумора...за теб:)</strong></em></div><div align="justify"><em><strong></strong></em></div><div align="justify"><em><strong>Никси(Никол,Дъщеря ми)-Ники,и на теб хиляди благодарности и целуФки !</strong></em></div><div align="justify"><em><strong></strong></em></div><div align="justify"><em><strong>Габиии(Май Систър)Много,много благодаря,затова че разчиташ на мен,поради което и аз на теб.Мноого лов от сестра ти:) :*</strong></em></div><div align="justify"><em><strong>Джъст Рали-За теб,спешъл хъгс и кисес и много ,много обич!</strong></em></div><div align="justify"><em><strong></strong></em></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-7958377209412763792?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-57011478301031819312006-12-17T11:53:00.000-08:002006-12-18T06:43:45.916-08:00<a href="http://i115.photobucket.com/albums/n315/lonelys_soul/37853554feb90ea2.jpg"><img style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand" alt="" src="http://i115.photobucket.com/albums/n315/lonelys_soul/37853554feb90ea2.jpg" border="0" /></a><br /><br /><div align="right"><em>Tell me why you gotta be so cold</em></div><div align="right"><em>How`d you get so high</em></div><div align="right"><em>why you keepeng me low</em></div><div align="right"><em>You don`t know</em></div><div align="right"><em>Tell me how we`re gonna make it last</em></div><div align="right"><em>you`re ready to fly I`m ready to crash</em></div><div align="right"><em>Don`t go</em></div><div align="right"><em></em></div><div align="right"><em>Tell me why you gotta be so cold</em></div><div align="right"><em>tell me anything about you</em></div><div align="right"><em></em><em>I don`t know</em></div><div align="right"><em></em></div><div align="right"><em></em></div><div align="justify"><em><strong>Вчера имаше среща на форума,на Хогуортс-БГ...Най-сетне едно хубаво нещо в тази гадна седмица.През цялото време се молех "Дано да дойде по-бързо Събота" Тя мина и замина,но важното е какво се случи...</strong></em></div><div align="justify"><em><strong>Значи в 14 :30 пристигам аз на пилоните пред НДК и заварвам там Хрис,Ганчо,Хади и гаджето й(Забравих му името,защото съм плиткопаметна...)Соня,Дани,проф.Каталина...абе сега не мога да ги изреждам всичките.Отидохме до 7-етаж `щото Ганчо постоянно даваше зор за някакви балони с хелий на Кока-Кола...Тамън стигнахме и се оказа че се плащали някакви пари,та се върнахме обратно долу на пилоните.Бети дойде последна,разбира се и отидохме в Мак-Доналдс,а там не е истина каква лигня беше...Всички влязоха,само аз,тя и Соня,както ни переше тока си останахме навън...Леле,не ми се разказва просто после какви простотий бяха...По едно време две от "Трите,дето ги пере тока" изчезнаха и аз останах при другите,които пък си гледаха на Таро...На всичкото отгоре при гаджето на Хади се яви някъф педофил(Не буквално при него де,в картите се показа...Абе въобще беше един от малко прекрасни дни...</strong></em></div><div align="justify"><em><strong>А сега за днес малко...</strong></em></div><div align="justify"><em><strong>Днес не се отличава с разни особени неща,просто ден...не съм излизала...</strong></em></div><div align="justify"><em><strong>(Ааааа,вчера се подстригах и днес като се изкъпах нямаш представа как ми буфна косата...)</strong></em></div><div align="justify"><em><strong>Започвам да пиша глупости,затова</strong></em></div><div align="justify"><em><strong>до утре</strong></em></div><div align="justify"><em><strong>Евентуално</strong></em></div><div align="justify"><em><strong>Няма ме...</strong></em></div><div align="justify"><em><strong>Вече...</strong></em></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-5701147830103181931?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-92141997095195588592006-12-14T11:11:00.000-08:002006-12-14T12:04:35.303-08:00<a href="http://i117.photobucket.com/albums/o51/lover_boy2011/th_thaa.jpg"><img style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand" alt="" src="http://i117.photobucket.com/albums/o51/lover_boy2011/th_thaa.jpg" border="0" /></a><br /><div></div><br /><p><em>ще го ухапя...много жестоко...</em></p><p align="right"><em>...And I`m sorry,you can`t take me anywere</em></p><p align="right"><em>Pretty soon we`re almost there baby,one more night</em></p><p align="right"><em>It`s been a long,long driveAnd I way,way tired</em></p><p align="right"><em>I don`t need no back-up plan</em></p><p align="right"><em>I don`t want nobody,</em></p><p align="right"><em>nobody don`t want me</em></p><p align="right"><em>And I`m so sad,so lonely</em></p><p align="right"><em>But I`m always landing on my feet</em></p><p align="justify"><em><strong>Изобщо,изобщо,изобщо не съм на кеф...Напротив,иде ми да убия някого,да се метна от 5 етаж,да си разбия главата в стената...Въобще все разни гадни,мрачни глупости...Кофти ми е,тъжно ми е,плаче ми се...а всички ми обясняват как трябвало да се усмихвам.Е,на кое?На кое?А?Да си нарисувам някаква карикатура и да се хиля?Или да чета вицове?</strong></em></p><p align="justify"><em><strong>Денят е ужасен,толкова скучен,толкова тъжен и объркващ...</strong></em></p><p align="justify"><em><strong>Няма да пиша повече,няма какво...</strong></em></p><p align="justify"><em><strong>Съсипана съм.</strong></em></p><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-9214199709519558859?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-83813718235532697292006-12-11T12:12:00.000-08:002006-12-11T12:44:38.623-08:00<div align="right"><a href="http://i111.photobucket.com/albums/n125/icecaz/rainkiss.gif"><img style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand" alt="" src="http://i111.photobucket.com/albums/n125/icecaz/rainkiss.gif" border="0" /></a><em>I can't see your star.</em></div><div align="right"><em>I can't see your star.</em></div><div align="right"><em>Though I patiently waited, bedside, for the death of today.</em></div><div align="right"><em>I can't see your star.</em></div><div align="right"><em>The mechanical lights of Lisbon frightened it away.</em></div><div align="right"><em></em></div><div align="right"><em>And I'm alone now,</em></div><div align="right"><em>Me and all I stood for.</em></div><div align="right"><em>We're wandering now.</em></div><div align="right"><em>All in parts in pieces, swim lonely, find your own way out.</em></div><div align="right"><em></em></div><div align="right"><em>I can't see your star.</em></div><div align="right"><em>I can't see your star.</em></div><div align="right"><em>How can the darkness feel so wrong?</em></div><p><br /><br /><em><strong>Днес...ден като ден...А може би не точно?Събудих се в обичайното време-6:30,натутках се да се мия обличам и пр...После излязох,сутринта беше някак...много студена и...</strong></em><br /><em><strong>102 дойде след 100 години.При това беше от ония гадните с твърдите пластмасови седалки,които-още една подробност...са ужасно студени...Пътуването до Сити- центъра ми беше като насън,вероятно защото спях...И като слязох от рейса не можах да не се удивя на пищната му украса (На Сити-центъра,не на рейса) Училището мина бързо,после няма нищичко интересно...Интересното беше когато излязох вечерта.То беше до магазина и до едно друго място за ароматни пръчици.Въздухът беше по-различен,по-мек...по-топъл...И започнаха да падат първите капчици дъжд,нямате си представа как ми повлия всичко това...Целия ден ми беше нацупено и тъжно,а сега...сега сякаш всичко се промени...Светът е по-чист заради дъжда,мъглата я няма,разсея се и лошите чувства също...Чувствам се...малко по-добре мисля.От събота...съм мъничко скапана и мъничко боли,защото малко ме нараниха и не знам кога ще ми мине...Дали да не пробвам с болкоуспокояващи...Може,само дето се съмнявам,че някъде по аптеките и изобщо има лекарство,успокояващо душевна болка.Представи си само..."Душоуспокоител"...или "Лекодушит"...Или...или...</strong></em></p><p><em><strong>млъквам,край...</strong></em></p><p><em><strong>Ще видя ли звездите тази вечер?Ако спре дъжда,може би...Ето на,всичко ми пречи да ги видя...или мъгла...или дъжд...оу,стига философий...лягам си ПЪК!</strong></em></p><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-8381371823553269729?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-76030217382610876302006-12-10T00:11:00.000-08:002006-12-10T02:54:21.044-08:00<a href="http://i35.photobucket.com/albums/d171/J-Roc77/flower.jpg"><img style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand" alt="" src="http://i35.photobucket.com/albums/d171/J-Roc77/flower.jpg" border="0" /></a><br /><div align="right"><em>Don't say you want me</em></div><div align="right"><em>Don't say you need me</em></div><div align="right"><em>Don't say you love me</em></div><div align="right"><em>It's understood</em></div><div align="right"><em>Don't say you're happy</em></div><div align="right"><em>Out there without me</em></div><div align="right"><em>I know you can't be 'cause it's no good</em></div><div align="right"><em></em></div><div><em></em></div><div><em></em></div><div><em><strong>Е,да...денят още не е минал,но реших да пиша все пак,пък ако изникне нещо ще отворим малък процеп и ще влеем каквото има да се влива.Денят започва странно..С чувсво че не бива да започва...Че мога да го пропусна...Тъй или иначе слънце няма да се покаже скоро...какво пък?Но аз си го искам,в такъв случай как да запълня липсата му?Калинките имат нужда от слънце(Дали има такива,дето още не са изпаднали в летаргия?)Аз имам нужда от слънце,мечтите ми имат нужда от слънце,за да станат по-светли,по-ясни,по-истински...По-силни спрямо ледените стени обгръщащи външния свят...Въобще да бъдат по-реални и повече мечти...Не знам дали искам да се сбъдват,поне не всички...Понякога си мисля как трябва на всяка цена да се сбъднат,но после...после не искам.Един мой близък има една голяма мечта,но когато заговорим за сбъдване казва:</strong></em></div><div><em>"Разбираш ли,не искам да се сбъдва...Толкова много от мечтите ми са се сбъднали,че ако и тази се сбъдне няма да ми останат...Няма да има за какво да живея"</em></div><div><em><strong>Много мъдри думи,често си ги повтарям,ала дори и моя малък едва-функциониращ мозък може да ги приеме другояче,защото...Аз мисля че не е така!Дори когато последната мечта се сбъдне и се чувстваш празен,ограбен,не можеш повече...Се явява нова,винаги е така.Мечтите са като хората-Раждат се и умират,реализират се или рухват...Затова докато има хора,хора които могат да мечтаят,ще има и мечти.</strong></em></div><div><strong><em>Напоследък когато ми стане гадно си припомням идиотските моменти в живота ми...Те са толкова много...но главно как един ден с "глутницата" от класа закъсняхме за английски без да знаем и влетяхме вътре като си пеехме "Бански на лалета"...Откачена работа...Или когато...О боже!Пускат "Take On Me" на A-ha...Майко,тая песен я обожавам!А друг момент беше,когато с Бети седяхме в рейса и с пълно гърло простотий и една баба се скара на Бети,че...е много леко облечена...Въобще...Обожавам ги тези моменти,светлинки в мрака..</em></strong></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-7603021738261087630?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-47054953119609583422006-12-09T11:06:00.000-08:002006-12-09T12:15:42.056-08:00<a href="http://i14.photobucket.com/albums/a345/xo_lovely/da3bf2ad.jpg"><img style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand" alt="" src="http://i14.photobucket.com/albums/a345/xo_lovely/da3bf2ad.jpg" border="0" /></a><br /><div><em>Playground school bell rings again.Rain clouds come to play again.</em></div><div><em>Has no one told you she's not breathing?</em></div><div><em>Hello </em></div><div><em>I am your mind giving you someone to talk to</em></div><div><em>Hello. </em></div><div><em>If I smile and don't believe.Soon I know I'll wake from this dream.Don't try to fix me, I'm not broken.Hello I'm the lie living for you so you can hide.Don't cry<br /><br />Suddenly I know I'm not sleeping.</em></div><div><em>Hello </em></div><div><em>I'm still here All that's left of yesterday</em></div><div><em></em> </div><div><em></em> </div><div><em></em></div><div><em><strong>Защо днес всичко е толкова объркано и тъжно?Защо днес плача заради тази песен при положение че съм я слушала хиляди пъти?А ефектът не е бил такъв досега...Не толкова разрушителен,покъртителен,наскърбяващ...Искам моя си дъжд да се върне заедно с усмивките и приятните моменти...Искам да разкъсам мъглата и да намеря слънцето,отново...</strong></em></div><div><em><strong>Защо всичко е толкова противоречиво?Защо си задавам въпроси на които и сама не мога да си отговоря...какво ли пък остава за някой друг...?Имам чувството,че хората са ме взели за някакъв бъзик...Не е така,едно малко нещо не може да бъде бъзик.Едно малко нещо е едно малко нещо и продължава да бъде,докато малкият механизъм на сърцето не спре и след него не остане само мрак.И вятър,угасил плахите пламъчета на любимите му ароматни свещи,които така старателно колекционира.Тогава може би вече ще бъда нещо друго...Но сега,дотогава...продължавам да бъда малкото нещо,вдъхновяващо се от дъжда,дъгата,от малката калинка ,кацнала доверчиво на топлата му длан,от вятърът,развяващ косата му...Продължавам да бъда аз.Отсега,завинаги...</strong></em></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-4705495311960958342?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-86786908473096551262006-12-04T05:58:00.000-08:002006-12-10T00:55:09.194-08:00<a href="http://i13.photobucket.com/albums/a268/gidgetgoes/f_dfb1499db12d.jpg"><img style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand" alt="" src="http://i13.photobucket.com/albums/a268/gidgetgoes/f_dfb1499db12d.jpg" border="0" /></a><br /><br /><br /><div align="right"><em>hold on to me love you know i can't stay long all i wanted to say was i love you and i'm not afraid can you hear me?can you feel me in your arms?</em></div><div align="right"><em></em></div><div align="right"><em>holding my last breath safe inside myself are all my thoughts of you sweet raptured light it ends here tonight</em></div><div align="right"><em></em></div><div align="right"><em>i'll miss the winter a world of fragile things look for me in the white forest hiding in a hollow tree (come find me)i know you hear me i can taste it in your tears</em></div><div align="right"><em></em></div><div align="right"><em>holding my last breath safe inside myself are all my thoughts of you sweet raptured light it ends here tonigh</em></div><div align="right"><em></em></div><div align="right"><em>closing your eyes to disappear you pray your dreams will leave you here but still you wake and know the truth no one's there say goodnight don't be afraid calling me calling me as you fade to black</em></div><div align="center"><em></em></div><div align="center"><em></em></div><div align="center"><em></em></div><div align="justify"><em><strong>Изгубена,така се чувствам в момента...сред мечтите?Не.Сред гадните лъжи на другите?Има нещо такова...Не,изгубена сред пясъци,като "пясъци" е понятието за собствените ми мисли,неизброими като мъничките песъчинки по морския бряг...Странното е,че не мога да реша...Дали "изгубена сред пясъци"...или "захвърлена сред пясъци",защото двете са различни май...Изгубена сред пясъци е все едно съм отишла в пустинята и съм хлътнала в някоя пясъчна дюна...захвърлена?Захвърлена е все едно някой е спрял край морето с колата и ме е метнал там,да се въргалям като боклук по брега.Не обръщайте внимание на самоиронията ми...отскоро ме преследва</strong></em></div><div align="justify"><em><strong>Дълго мислих и реших,че...Дали изгубена или захвърлена сред пясъци,все там...Има ли значение?И в двата случая ситуацията е безнадеждна...</strong></em></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-8678690847309655126?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4925256457123695129.post-78687897849610018652006-11-30T06:01:00.000-08:002006-12-10T00:55:52.773-08:00<div align="justify"><a href="http://i35.photobucket.com/albums/d188/Tallfatlozer/untitled12bi.png"><img style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 200px; CURSOR: hand" alt="" src="http://i35.photobucket.com/albums/d188/Tallfatlozer/untitled12bi.png" border="0" /></a> <em><strong>Клетка от лъжи</strong></em><br /><em>Когато тиха е нощта и няма как,</em><br /><em>мечтите са откъснати от рая,</em><br /><em>тогава над сърцето пада мрак.</em><br /><em>Защо боли ме толкова незная</em><br /><em></em><br /><em>И не че страдам,не че ме боли,</em><br /><em>душата ми е пълна вече с бездни.</em><br /><em>Сърцето ми ранено не кърви,не са мечтите празни,безнадеждни...</em><br /><em></em><br /><em>И аз не искам да се крия от света,</em><br /><em>защо ли хората така за мен говорят?</em><br /><em>Аз искам да се радвам на дъжда,а не в клетка от лъжи да ме затворят...<br /></em><br /><br /><em><strong>Начало...Започвам...Не започвам блог,започвам да градя малкият си свят от думи...от мисли,от песни...от мои собствени стихотворения(Виж "Клетка от лъжи") И въобще от нещата ,които ме вдъхновяват...Дъждът,калинките,вятъра...И ония,романтичните неща...Да,лигава,романтична лигня съм...обичам да съм навън в дъжда,да пея,да гледам как калинката се разхожда бавно по ръката ми...И знеш ли какво?</strong></em><br /><em><strong>Точно такава си се харесвам,точно такава-Влюбчива,емоционална,непоправима романтичка и лигня...</strong></em><br /><em><strong>Днес...Днес имахме само два часа в училище...И пет свободни.Стояхме в кафето и си приказвахме,гледахме си на карти,на длан,разказвахме си сънища...И макар денят да бе...може би леко...пропилян...Хареса ми...Да.<br /></div></strong></em><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4925256457123695129-7868789784961001865?l=malkoneshto.blogspot.com' alt='' /></div>Канелаhttp://www.blogger.com/profile/18034408936934491467noreply@blogger.com1